Ти Си Само Моя 3

№ 40

Един месец по-късно

Отворих очи и видях, че съм в стаята си в къщата на Мина и Клаус. Станах и тръгнах да слизам по стълбите бавно.

Щом стигнах първото стъпало видях,  че тук са Матей, Рон, Емили, Джей и още някой който беше с гръб.

Дали беше той?

Момчето пред мен се обърна и видях, че е Зейн. Той стана и тръгна към мен, както и аз към него. Накрая се прегърнахме и целунахме за кратко.

-Липсваше ми.-прошепна ми в ухото, а аз се усмихнах леко

-И ти ми липсваше.-прошепнах и усетих очите да ми се насълзяват

Зейн се отдръпна леко и щом видя насълзените ми очи отново ме целуна. Целувката беше изпълнена с любов и нежност. И точно от това имах нужда.

След като се отделихме отидох и прегърнах Емили.

-Колко време спах?-попитах

-Цял месец.-отговори ми Клаус

-Гладна ли си?-попита ме Мина

-Малко.-казах и погледнах към корема си

Погледнах Зейн който само ме гледаше, но не разбираше нищо.

-Какво?-попита

-Нищо.-казах и се усмихнах леко

След това отидох в кухнята и започнах да ям от гофретите които беше направила Мина.

Минаха 20 минути и се бях нахранила. Качих се в стаята си заедно със Зейн и си събрах нещата.

-Тази стая ще ми липсва.-казах докато слизахме по стълбите

-Е, дребосък. Прибираш се.-каза ми Клаус докато се прегръщахме

-Да..-казах под носа си

-Ще се чуваме.-каза ми Мина щом се прегърнахме

-Да. А може и вие някой път да отскочите до Лондон.-казах и прегърнах Илайджа

-Ще се видим.-каза Хейли с лека усмивка

Зейн преплете ръцете ни и излезнахме от къщата.

-И направи това за което говорихме.-каза ми Илайджа

-Колкото се може по скоро.-допълни Клаус

-Да, да знам.-казах и се качих в колата

-Какво имаха предвид Илайджа и Клаус?-попита ме Емили

-После ще ти кажа.-казах и момчетата се качиха

Като Зейн беше до мен. Облегнах се на рамото му и той отново преплете ръцете ни.

-Уморена ли си?-попита ме Зейн

-Малко..-казах

-А гладна ли си?-зададе следващия си въпрос

-Да. Искам сладолед.-казах и той се засмя

-Дообре. Значи щом се приберем ще отида да ти взема сладолед.-отвърна ми Зейн и кимнах

Затворих очи и съня ме погълна.

---

Усетих някой да ме носи. Отворих леко очи и видях Зейн. Следващото нещо което усетих бе леглото.

Гушнах го през кръста, а той си сложи ръцете си на талията ми. Лежахме в пълно мълчание.

-Зейн..-измрънках

-Какво има?-попита и го погледнах за кратко

-Имам един въпрос към теб..-започнах

-Давай.-каза

-Ако някой ден разбереш, че съм бременна отново от теб... как ще реагираш?-попитах го и го погледнах за кратко

-Щях да съм най щастливия мъж.-отговори и кимнах -Защо?

-Питам.-повдигнах леко рамене

-Не мисля, че ако нямаше причина щеше да питаш.-отвърна ми Зейн

-Добре, де. Бременна съм.-казах и го погледнах

В началото не реагира, но след това ни преобърна и започна да ми целува лицето.

-Чакай! Това нали не е номер?-попита и се изкикотих

-Не.-отговорих

В следващия момент усетих устните му върху мойте.