Ти Си Само Моя 3

№ 36

Няколко часа по-късно

Отидох до гардероба и се преоблякох ето така:

Обух си черните маратонки и си вързах косата на висока и стегната опашка. Сложих си слушалките в ушите и си пуснах музиката.

Слезнах надолу и казах на Клаус и Мина, че излизам да подишам чист въздух.

Тук в Ню Орлийнс колкото и опасно да беше нямаше от какво да се притеснявах. Всички ме познаваха и знаеха, че е по добре да не ме закачат.

Бих се прибрала още сега на момента при Зейн и останалите, но ме е страх от това как ще реагира. Страх ме е от това, че може да ме изостави. И да трябва сама да се оправям.

Пред мен се появи някакъв въмпир. До сега не съм го виждала. Явно е някакъв новобранец. Спрях музиката на слушалките и онзи показа зъбите си.

-Новобранец?!-предположих, а онзи тръгна към мен

-Шейн недей.-чух познат глас зад себе си

Онова момче спря на едно място и се обърнах към Илайджа.

-Илайджа!-възкликнах и се прегърнахме

-Как си малката?-попита с усмивка

-Бивам. Защо отново сте се скарали с Клаус?-попитах го, а той въздъхна

-Както обикновенно. Мислим по различен начин на някои неща.-отговори и се обърнах към онзи

-Новобранец..-казах и онзи показа зъбите си отново

-Шейн казах ти да не го правиш. Е запознайте се. Микаела това е Шейн. Шейн - Микаела.-представи ни един на друг въмпира до мен

Шейн скри зъбите си и на лицето му се появи леко притеснение.

-Божичко! Не знаех, че това е Микаела. Извинявай.-извини ми се Шейн

-Няма проблем.-казах и се усмихнах леко

-Е къде са останалите от групата?-попита Илайджа и тръгнахме по улицата

-В Лондон.-отговорих леко замислено

-Отново ли избяга?-зададе следващия си въпрос мъжа до мен

-Нее. Просто.. знаеш, че със Зейн сме нещо като приятели с привилегии..-Илайджа ме прекъсна

-Успокой се и започни отначалото.-каза и кимнах

-Както знаеш аз от малка сънувам неща които в последствие се случват или вече са се случили. Преди 5 месеца преди бала ми сънувах, че Зейн умира и ми казва, че е моя вината. Вечерта на бала ми това щеше да се случи, но го предотвартих. След което бях в болница, защото бях използвала много сила. Щом се събудих.. ми казаха, че съм била бременна, но съм изгубила детето. Естествено нямаше от кой друг да е освен от Зейн. Не можех да го погледна. Но после говорихме и оправихме нещата между нас....-и така продължих да му разказвам за тези 5 месеца какво се е случило

А Илайджа ме слушаше внимателно през това време.

-Значии отново си бременна от Зейн както и, че си влюбена в него.-обобщи накрая Илайджа, а аз кимнах -Е ами сега е времето да ти кажа. Казах ти.

-Да каза ми го. Но.. страх ме е. Ами ако ме отхвърли?-попитах го

-Зейн е умно и отговорно момче. Това, че не ти е отговорило на думите "Обичам те" не означава, че не те обича. Напротив. През цялото време в което съм ви виждал на двама ви, ви личеше, че се обичате. Няма от какво да се боиш. Ако не те приеме и те отхвърли се върни тук и заедно ще отгледаме детето. Хейли също ще помага.-каза Илайджа с усмивка

-Между другото къде е Ребека?-попитах го

-Ребека.. ами..-Илайджа тръгна да ми отговаря

-Тук съм.-чух женски глас и се обърнах назад

Ребека стоеше пред нас и ми се усмихваше. Прегърнахме се и Илайджа проговори.

-Е, аз ще ви оставям. Ако има нещо ме повикайте.-каза и се изпари

-Хейй. От доста дълго време не сме се виждали.-каза Ребека и двете тръгнахме по пътя

И сега на нея започнах да разказвам какво се е случило тези месеци.