Ти Си Само Моя 3

№ 38

Стоях пред гардероба известно време докато не се преоблякох ето така:

Вързах си косата и слезнах надолу.

-Къде отиваш?-попита ме Матей

-Имам нужда от разходка.-казах

-И аз ще дойда.-каза ми Матей

-Сама.-казах и излезнах

Затворих вратата и тръгнах да се разхождам.

Бременна съм. И все още не мога да го повярвам.

Зейн...

Защо всимко това трябваше да се случи? Защо въобще се съгласих на това с привилегиите? Защо допуснах да се влюбя?

Така ми се искаше сега да е тук. Да го прегърна и повече да не го пусна. Така ми липсваха и устните му. Липсваше ми аромата му. Липсваше ми усмивката му. Липсваше ми ината му. Липсваше ми да го виждам. Липсваше ми всичко от него.

Така ми се иска отново да видя тази усмивка която ме подлудяваше. Така ми се иска сега да го прегърна и да му кажа отново тези две думи "Обичам те". Но той...

Дали на него му липсвах така както той на мен? Дали и той ме мислеше в момента както аз него? Дали и той ме сънуваше помти всяка вечер? Дали?

Не бях усетила кога плача.. изтрих сълзите си и преглътнах горчивината.

-Хей.-чух Ребек

-Какво?-попитах и я погледнах

-Виж, трябва да се прибереш. Сигурна съм, че му липсваш. Когато ви видях за първи път си помислих, че вие двамата няма да издържите дълго. Но.. от тогава минаха 2 години, а вие не сте се отказали един от друг. Да не говорим, че си бременна от него. И преди това си била. Не мисля, че ако не се обичахте щеше да продължава всичкото това.-каза ми Ребека

-Може и да си права.-измрънках

-Трябва да се прибереш.-отвърна ми Ребека

-Ще се прибера.-казах и тя кимна -Ноо първо ще поиграем билярд.

-Хайде.-каза тя и двете отидохме в кафенето

Взехме си топките и ги наредихме на триъгълник. Взех щеката и разбих триъгълника.

---

Прибрах се в къщата и видях останалите да говорят.

-Е, хлапе.. прибираш ли се?-попита ме Клаус

-Ще се прибера.-всички ме погледнаха изненадващо -Но не днес.

-А кога?-попита ме Рон

-Не знам. Вижте нуждая се от почивка. А в момента вие не ми я осигурявате като сте тук. Дайте ми време. Дойдох тук именно заради това. Така, че моля ви искам време. Ще се прибера, но не сега.-казах и седнах на дивана

-Имаш го времето мъник.-прегърна ме през рамо Матей

-Брагодаря.-казах и затворих очи

-Уморена ли си?-попита ме Матей

-Малко..-отговорих и станах

Качих се в стаята ми и си свалих потника, а после и панталоните. Пуснах си косата и си легнах на леглото.

Гушнах едната възглавница и затворих очи.

---

Бях в кухнята когато чух стъпки.

-Мамооо тате се прибра.-чух детско гласче

Оставих кърпата настрани и се обърнах към.. Зейн.

-Как мина?-попитах го и се целунахме

-Илл не го правете пред мен.-измрънка сина ни и излезе от кухнята

-Разбрахме се с брат ти да дойдат със сестра ми и Рея да дойдат на гости.-каза ми Зейн

-Добре. Към колко ще дойдат?-попитах

-В 20:30.-отговори Зейн

Кимнах и двамата отново се целунахме.

---

Събудих се и видях, че навън е тъмно. Станах и отидох в банята. Пуснах водата във ваната и си махнах бельото. Вързах си косата на кок и спрях кранчето.

Влезнах във ваната и седнах. След което се отпуснах.