Ти Си Само Моя 3

№ 7

Бях с него през целия ден. 

И сега го няма. 

Отново се огледах.

Изведнъж се обърнах назад и видях някакъв демон. 

Господи, сега нищо не направих!

А, за да ми се появяват демони първо трябва да направя нещо...

Но сега нищо не направих.

Започнах да бягам. Добре, че от малка съм си на токове, че да мога да бягам с тях. 

---

Бях в гората и тичах като луда. В момента всичко свръхестествено беше "избягало" така да се каже от мен и бях просто едно обикновенно момиче. 

Цялата съм в рани от клоните на дърветата. Изведнъж попаднах на поляна. Зейн е тук, а отстреща има чудовище.

Сънят! 

Мамка му! 

Не, не, не! Няма да го допусна. Чудовището хвърли стрелата и застанах пред Зейн. 

Аз: Ако ме издърпаш настрани ще се самоубия.-извиках му 

Разперих ръце напред и Зейн застана до мен. Заедно с мен разпери ръце и направихме голям щит. Накрая обаче щита се развали и се ядосах. 

Литнах нагоре и хвърли черна топка в демона. Той от своя страна падна на земята и умря. 

Пуснах се надолу и погледнах Зейн. Подпрях се на рамото му и клепачите ми почнаха да натежават. 

Зейн: Мика стой будна!

Аз: За първи път оправдах сънищата си. И обърнах нещата в моя защита.-казах и затворих очи

Глт на Зейн

Вдигнах Мика на ръце и тръгнах да в посока специализираната болница за такива като нас, която се намираше в близост до къщата на Мика. 

Минаха 20 минути и бях там. Сложих я на носилка и сестрите я откара в някаква стая. Взех телефона ми и звъннах на чичо Зак. А после и на нашите. 

И накрая всички дойдоха. 

Леля Лив: Какво стана?

Аз: Бяхме в гората и един демон ни нападна. Тогава Мика ми каза, че ако съм я мръднал настрани от мен ще се самоубие. Веднага се сетих за съня и. След това тя полетя във въздуха и изкара черно огнено кълбо от ръката си. Уби демона и после изгуби съзнание.-разказах набързо и доктора от стаята на Мика излезе -Докторе, как е тя?

Доктора: Тя е добре просто е била много изморена, защото не се е хранила добре. Но..

Аз: Но?

Доктора: Изгубихме бебето.

Моля? Дете? Господи!

Аз: Какво бебе?

Доктора: Била е бременна във втората седмица. Но тъй като не се е хранила няма как да забележе нещо нередно в тялото си. Сега ще вървя. След малко като я преместят в друга стая ще можете да я видите. Но само един по един.-каза и тръгна на някъде

Погледнах чичо Зак, който просто седеше и не казваше нищо. 

Ади: Кой ще влезне при нея първи?

Авина: Аз!

Аз: Само да си и казала нещо за бебето...

Авина: Няма. Ще оставя това на теб.. 

Целия се напрегнах.

Глт на Микаела

Събудих се и видях Ави до мен.

Аз: Хей..

Ави: Как си?

Аз: Малко изморена, но съм добре. Ти?

Ави: Спокойно не се тревожи за мен. Сега по важна си ти. И защо не си се хранила тези дни?

Аз: Не изпитвах глад..

Ави: Вече ще изпитваш. Сега те оставям, защото и други искат да те видят..

Ави стана от стола до леглото ми и Зейн влезе. Седна на стола и вратата на стаята се затвори. 

Зейн: Добре ли си?

Аз: Да..-казах и забелязах, че крие нещо от мен -Какво криеш?

Зейн: Моля?

Аз: Криеш нещо от мен.

Зейн въздъхна и го погледнах подканващо.

Зейн: Била си бременна във втората седмица, но това, че не си яла и води някаква битка с доста сила е довело до това да абортираш. 

Моля? Била съм бременна? И не съм забелязала!