Ти Си Само Моя 3

№ 16

Междувременно в Ада 

В Ада двамата наследници пиеха от доброто уиски на Луцифер и си говореха за това как са на крачка от успеха. От това да господстват.

Но дали това щеше да се случи? Или Луцифер тайно имаше план срещу наследника на краля на Демони.

Раян: Какво си се замислил толкова бе Луц?

Луцифер: Казах ти така да не ме наричаш!

Раян: Или какво?

Луцифер само с едно движение се добра до врата на Раян и го приклещи до една от стени в стаята. 

Луцифер: Не забравяй, че аз съм Луцифер. И мога всичко. 

Раян едва дишаше когато Луцифер го пусна. Двамата се върнаха на масата и погледнаха кристалната топка която следеше младата Микаела. 

В очите на Раян се четеше единствено омраза, а в тези на Луцифер - нищо. Или поне той не искаше да се прочете нещо. Дори и той не знаеше защо. Но искаше Мика за себе си. Искаше да вкуси от устните и. Искаше да я усеща в ръцете си. Да има контрол над тялото и. 

---

Междувременно при Мика и останалите

Тъкмо се бях качила в стаята си когато усети чуждо присъствие. Обърна се и видя Анджи зад себе си заедно с Ава. 

Аз: Хей..

Ава: Баба иска да ни разпита..

Кимнах и седнахме на леглото.

Аз: Е, какво искаш да разбереш бабо Анджи?

Анджи: Моля ви не ми казвайте бабо. Казвайте ми Анджи. 

Аз: Добре. Е, какво искаш да знаеш Анджи?

Анджи: Като за начало. Какво стана с останалите от семейството? 

Аз: Ами.. те.. починаха.. и сега сме само ние. Преди 18 години се е водила битката с краля на демоните и нашите са победили. Но ето, че стигнахме до този момент в който наследниците на краля на демони и Луцифер се появиха и ги убиха...-и така продължих да разказвам

---

Накрая Анджи реши да слезне долу при останалите. И двете Ава останахме сами. 

Ава: Как е при вас със Зейн?

Аз: Не знам..-изпуфтях и си легнах на възглавницата

Ава: Защо? Какво е станало?

Аз: Ами тъй като знаеш.. с него го правихме.. преди това пихме елексир, така че да не може да се обвържем. Но сега се страхувам, че може би елексира ни е подействал за момент.

Ава: Защо мислиш така?

Аз: Защото го ревнувам.. или е просто заблуда. Явно си втълпявам. Не мисля, че го ревнувам.

Ава: Значи нямаш проблем да и аз да го пробвам в леглото?

Аз: Само посмей..

Ава: Но това е само...

Аз: Казах не!

Ава: Добре. 

Двете си поговориха още малко и после слезнаха при останалите. Анджи от своя страна се опитваше да си спомни какво е станало последния път, но спомените и бяха блокирани с магия. И тя колкото и да се опитваше да си спомни нещо, не се получаваше. 

Аз: Хей, Анджи.. ти.. ам.. спомняш ли си кой може да ви е взел телата преди години?

Анджи: Не. 

Мира: Спомените и са блокирани с магия.

Аз: Добре, а какъв е последния ти спомен?

Анджи: Ами аз и Сара си говорехме когато от някъде излезе някакъв син и лилав пушек. След това всичко ми е в мъгла.

Аз: Син и лилав пушек?-попитах и усетих болка

Извиках от болка и паднах отстрани на пода.

Зейн дойде до мен и ме прегърна, но болката само се усилваше. Извиках и станах. Започнах да тичам без посока. Болеше ме ужасно много. 

Накрая спрях пред някаква къща. Паднах на земята и оставих мрака да ме погълне.