Ти Си Само Моя 3

№ 11

Първо се прегърнахме с Рая, а после и с Ерик. Влезнахме навъре и седнахме на дивана при осаналие.

Аз: Чичо Дилън къде е?

Ерик: В болницата.

Аз: Значи и останалие освен нашите са нападнати..

Рая: Не са само нашите. Всички са. Бавно един по един всеки умира или изчезва безследно. 

Аз: Това вече прекрачва всякакви граници.

Ава: Мисля, че е време вече да започнем сериозно с подготовката за битката срещу наследниците на Краля на демоните и и Дявола. 

Адисън: Да, но от къде ще започнем?

Аз: Наскоро сънувах някаква малка къща. Мисля, че от нея ще започнем. 

Рая: Какво имаш в предвид?

Аз: От малка сънувам разни неща които в последствие се сбъдват. Веднъж се опитах да промени сънищата си и стана по зле. Силите ми значително намаляха. Не знам защо. Но сега единственото важно е, че трябва да отидем в Бармингат. 

Зак: Защо точно там?

Аз: Защото мисля, че там е къщата която сънувах.

Джей: Мислиш?

Аз: Доверете ми се.

Матей: Добре, ще направим така. Сега ще си тръгнем, за да си вземем всичко нужно и ще се чакаме тук. След което заминаваме. 

Аз: На вас багажа ви къде е?-попитах ги на Ерик и Рая

Рая: В колата.

Аз: Добре.-казах и всички станаха

Тръгнаха си и останахме само аз, Джей, Кам, Рая и Ерик. 

Аз: Ще дойдеш ли да ми помогнеш?-попитах я на Рая

Тя само кимна и се качихме в стаята ми. 

Извадих си раницата и започнахме с Рая да вкарваме багажа ми. Добре, че раницата ми беше омагьосана и колкото и малка да беше всичко се побираше в нея и не тежеше въобще. 

---

На вратата ми се почука и двете с Рая млъкнахме. Обърнахме се към вратата и от там се показа Ерик.

Аз: Какво има?

Ерик: Хайде слизайте. Всички са долу.

Двете с Рая станахме и слезнахме надолу заедно с раницата ми. 

Аз: Взехте ли всичко необходимо?

Ади: Да.

Кимнах и излезнахме. Разпоредихме се по колите и потеглихме. В колата в която се намирах аз бяха също Мелани, Ади, Джей и Рон. 

Затворих очи и си сложих слушалките. Пуснах си силна музика, след което се унесох в страната на сънищата.

---

Внезапното спиране на колата ме отведе от покоя ми и отворих очи. Махнах слушалките и видях останалите да излизат от колите. Слезнах и аз. Рон ми взе раницата както и тази на Ади, а Джей взе раницата на Мелани. 

След това тръгнахме към средно голямата къща пред нас. Натиснах звънеца и зачаках да се отвори.

Мина една минута и вратата се отвори от човека който обичах до преди две години. Обичах..

Андрю: Мислех, че няма да дойдете..

Аз: И аз се радвам да те видя.-казах и той се дръпна от вратата

В този момент видях Еней. Скочих в ръцете му и го прегърнах. От една година не се бяхме виждали на живо и ми липсваше страшно много. 

Еней: И ти ми лиспваше малката.

Аз: Хеййй! Аз не съм малка.

Еней: По-голям съм от теб с 5 години.

Аз: Ама на акъл си по-малък. 

Еней: Не е вярно!

Аз: Вярно е. Ти гониш.-казах и се дръпнах от него след което се затичах

Но Еней не ме последва. Моля? 

Аз: Ужасен си..

Мира: Нали..

Обърнах се към Мира, по малката сестра на Еней. И гадже на Андрю. Прегърнахме се и после се обърнах към Еней.

Аз: Вижте, дойдохме тук с цел да ви помолим в битката срещу съюзилите се наследници на Краля на демони и Луцифер.

Андрю: Знаем за какво сте дошли. От няколко дни и ние забелязваме разни неща които не са нормални за съществата тук.

Аз: Какво например?

Мира: Вчера докато бяхме навън, един магьосник изчезна ей така изведнъж. Преди дни беше намерен антимаг мъртъв без никакви следи от битки. И все такива неща които не са присъщи за този град и съществата в него.

Аз: Мирише ми на вкусно..

Мира: Тъкмо приготвих вечерята.

Аз: Йейй!

---

Вечерята приключи и аз и Ади заедно с Мелани се качихме в стаята ни. Оправихме се за сън и си легнахме, защото утре ни чакаше доста работа.