HATE THAT 8 / 8

Chapter 27 - Белези\No time for bullshits

§§§

- Ти как толерираш това?! – креснах към чичо ми, а Кейт шмръкна наведнъж тънката бяла пътека от вълшебен прах, който по някаква причина имаше в себе си.

- Не го одобрявам, но не мога да я спра – отвърна и после бавно отпи от чашата с червено вино, което чичо ми Долсън обожаваше толкова много. Това беше нелепо, тъжно и крайно недопустимо, но все пак този човек не ме разочароваше за първи път.

- Божичко! – изписка Кейт. – КЪЛНА СЕ, ЧУВСТВАМ СЕ ЖИВА!

Наведох се и бързо издухах другите две пътечки от кокаина ѝ. Белият прах се разпиля навсякъде. Два часа по-късно това момиче се друсаше, вместо да ми обяснява всички тези глупости, които изведнъж се изсипаха отникъде.

Измърмори и ме погледна накриво.

- Достатъчно с това!

- О, я стига! – наежи се веднага. – Не се дръж като Майка Тереза! Всички знаем, че и ти също се друсаш!

Чичо ми се прокашля шумно и ме накара да се почувствам неудобно. Инстинктивно почесах тила си. Този разговор щеше да бъде истински кошмар. Стрелнах настоятелно погледа си към него. Разбра от намека. Въздъхна тежко, изправи се, взимайки чашата си с вино и затвори вратата след себе си.

Дръпнах цигара от пакета в джоба на суитшъра си и я запалих, настанявайки се върху един стол точно срещу друсащата ми се луда приятелка. За пореден път се вкарвах в ролята на лошото ченге.

- Кейт. – Издишах в лицето ѝ и тя се изкикоти. Настроението ѝ беше на приливи и отливи. – Скъпа, кажи ми какво се случва, защото вече съм напът да полудея и да скоча от терасата.

- О, Олив, толкова си сдухана. Трябва да се отпуснеш, знам, че го искаш. Ето, дръп...

- Защо не ми каза за Стив?!

Тропнах силно с длан по масата и тя се скова на място, макар и в този момент изобщо да не ме взимаше насериозно. Името му обаче ѝ подейства като паник бутон въпреки мъглата в съзнанието ѝ. Ококори очите си и поклати глава.

- Откъде знаеш за Стив?

- Беше заедно с мен. Потърси ме и двамата с него направихме всичко възможно, за да изкараме дрогирания ти задник от „По-добри деца"! Но после изчезна. Пуф! Като по магия. Преди това видях Зак Морис, който очевидно си беше изял боя и кълнеше името ти. А в същия този ден, в тази нощ, те измъквам от изправителното и ти изведнъж ми казваш, че искаш да видиш Ким! – Жадно вдишах от натъпкания тютюн в ръката си, оставих димът да слезе по-надолу в дробовете ми. После издишах и със спокойствието на тибетски монах опитах да не ѝ крещя повече. – Нека те питам нещо. Ти през цялото време ли си дрогирана или е нормално животът ти да изглежда като типична испанска сапунка?