HATE THAT 8 / 8

Chapter 3 - В посредствена близост с врага\Drugs

§§§

Дробовете ми се бяха свили сякаш като стафиди, когато задъхана от поредния сутрешен маратон, вече стоях пред стаята за редакции на Ти-ти и с всички сили опитвах да обогатя тялото си с нормални количества кислород. След малко натиснах дръжката и като за перфектното начало на днешния делничен ден, заварих бившия си най-добър приятел да се обяснява на някои от дружките си.

- Не искам да чувам нещо като "не мога"! – крещеше право срещу лицето на един от тях. Винаги го правеше. Преди всичко Ти-ти беше лесно избухлив. Вече се чудех дали беше добра идея да се захващам с този вестник. – Трябва да напишеш статия за скорошния мач на футболния отбор и също да вземеш интервю от капитана. Искам материала до утре сутринта или си вън от вестника! Капиш?

Прелисти част от папките в ръцете си, след което нервно ги хвърли върху бюрото. Ти-ти изглеждаше напрегнат. А това определено не беше в негов стил. Сякаш беше някак неуверен.

- Заемай се и не губи повече време! – тросна се и с изненада свъртя главата си към мен. – Ето я и нея! Всички вън, сладури. С Оливия трябва да проведем личен разговор.

Влязох в стаята, изчаквайки търпеливо всички да я напуснат. Винаги забелязвах детайлите и имах набито око за онези скрити послания, които хората правеха всичко възможно, за да скрият от останалите. Ето защо нямаше как да не забележа твърде импулсивното състояние на Устатия Ти и треперещите му длани, с които напрегнато обрисваше кичурите си коса.

- Добре ли си, Ти-ти? Струва ми се, че не що те тревожи.

- Защо си мислиш, че е твой проблем?

Примижа с очи и ме огледа от глава до пети. Вече очаквах да ми направи забележка заради странния избор на дрехи или да ме обсипе с някоя от оригиналните си шегички. Но в крайна сметка не каза нищо. Просто продължи да ме гледа настойчиво, така сякаш очакваше да му дам обяснение защо го тревожех по това време.

- Добре, просто попитах. – Извъртях очи и оставих раницата върху бюрото. Разговорът щеше да бъде сериозен.

- Да караме по същество! Защо мислиш, че си достойна за този вестник?

- О, моля те! Зарежи формалностите. Казвам ти в тези хора има нещо гнило. И двамата го знаем.