HATE THAT 8 / 8

Chapter 19 - Зов за теб\Killing for you

§§§

12:07

„23 пропуснати повиквания – Осем"

С треперещи пръсти плъзнах червената слушалка. Тежките ми въздишки оттичаха във формата на малки капчици върху стъклото. Сърцето ми биеше прекалено силно. Тялото ми трепереше. Паниката беше сграбчила гърдите ми. Не отново.

„Късно е да се върнеш, Оливия! Дръж се! Трябва да намериш онзи негодник!" Окуражаваше ме онзи напорист глас в главата ми. Изобщо не знаех какви ги вършех, но определено бях повече от решена, че щях да накарам проклетия Рой да страда макар и въоръжена само с едно ножче за белена на плодове.

Нямаше жив човек на затънтеното място, чийто адрес ми беше дал чичо. На фона на целия този мрак в далечината се виждаха единствено притъпени светлинки. Буквално се намирах на сред нищото в близост до един безлюден път, от който можеше да се забележи прословутия склад иззад многото високи дървета. Наоколо нямаше нищо, което да ме ориентира. Никаква табела, билборд, друга сграда, паркинг или бензиностанция. На триста метра от мен стърчеше единствено надпис на отдавна изоставен нонстоп, който се беше превърнал в руини.

Щом огледах мястото докъдето ми стигаше погледа, грабнах малкото ножче, закопчах суитшъра си и слязох от колата. Беше студено, тъмно и мокро. Малките капчици вода по тревата оросяваха дънките ми. Отчаяно опитвах да потисна дисфорията у тялото си и се получи. Гневът ме беше заслепил до толкова голяма степен, че в главата ми сега нищо друго освен мен, ножчето и Кевин нямаше значение. Само че от цялата тази доза споходил ме адреналин бях забравила един маловажен детайл – карах с колата на Осем. И беше въпрос на време да се появи от някъде, точно както ме откри в дома на чичо. Трябваше да съм бърза.

Още няколко големи крачки и вече се намирах пред една странична метална врата. Приличаше на авариен изход. Убедих, че никой не беше по следите ми и че наоколо нямаше камери, преди съвсем внимателно да натисна дръжката на врата и да бавно да навляза в дълбините на мрачното помещение. По някаква случайна причина беше отключено. Вътре се носеше мирис на влага с примеси на цигари и алкохол. Изтръпнах още повече. Беше по-голям студ отколкото навън.