Chapter 18 - До крилото на убиеца\Butterfly's ire

2.1K 109 34
                                    


§§§

Проблемът на повечето хора е, че в центъра на самото си съществуване поставят радостта, щастието и добротата. Това е идеал или по-скоро закърняла човешка „нужда", за която всеки мозък бленува. Но най-грубо казано – животът е устроен така, че същността му се определя от дуалността на Вселената и нейните закони. Не съществува мрак без светлина, нито страдание без щастие само че в човешката природа е заложена тенденцията на ума да привиква лесно към това, което му доставя удоволствие и да изключва всичко останало като опция да задоволи нуждите му. И това със сигурност не е грешно, човешко е, но е проблем заради, който страдаме. Проклетата сложност в цялостната философия на живота се състои именно в осъзнаването, че крайностите като абсолютното щастие и като абсолютното нещастие например, са взаимосвързани. И за да живеем пълноценно е нужно да приемем това единство като постоянен елемент от съществуването ни. Нуждаем се от хармония. Едва тогава ще сме способни да се насладим на света истински, като не очакваме да ни се случват само хубавите неща.

Един тийнейджърски мозък обаче не може да проумее така лесно цялата тази концепция на живота. Целият драматизъм в главата ми се завихряше единствено около едно име и не ми позволяваше да видя реалността – на моменти толкова плашеща, че сякаш бях влязла в някой филм на ужасите. Напълно естествено е любовта да преобърне човешката психика, да изкриви действителността и да те кара да чувстваш всичко онова, което просто не може да бъде обяснено. На този етап се чувствах като най-голямата късметлийка и никаква хармония, душевен мир или каквото и да е било друго нямаха значение, така както поучителните и морални приказки не действат върху психиката на един наркоман. Той е готов да се друса на всяка една проклета цена, защото смисълът на човешкото му съществуване се концентрира в тази „нужда", която мозъкът му е превърнал в своя зависимост.


Лавандула.

Ароматът му беше толкова пленителен – имащ изумителната способност да дрогира сетивата ми. Бавно се разшавах в топлите му ръце и първото нещо, което зърнах бяха тези негови прогарящи ме ями. В прегръдките на самото превъплъщение на злото се чувствах толкова спокойна, защитена и обичана.

- Почти обяд е. Не си яла нищо – тихо прошепна и ме изкара от транса по самия него. Сънено потърках очи и хвърлих един поглед на тиктакащия часовник отсреща. На фона на типичните два – три часа сън в последно време, тези почти десет часа сън с него ми се струваха като истинско блаженство. – Знам една закусвалня наблизо.

HATE THAT 8 / 8Where stories live. Discover now