Chapter 7 - В атака с теб \Such an asshoe

3.3K 178 17
                                    


§§§


Невероятно е как просто един спомен може да има толкова голяма сила над самия теб, че да те накара да намразиш точно определен човек, определено място, определен мирис, определена случка...определена къща до невъобразимо висока степен. Странно е и как всичко това продължава да ти напомня за негативните емоции, които си преживял в присъствието на само един единствен човек. И най-лошото е че тази сила поглъща всеки нещастник, неспособен да обърне гръб на собственото си его. Погубва го. Все повече. С прибавянето на всяка следваща допълнителна доза неприязън. В това се изразява силата на човешката омраза.


Цигарен дим. Силна музика. Натрапчива миризма на алкохол. Ненавиждах подобни места, но с течението на времето те се превърнаха във втория ми дом. Сред всички тези пияни тийнейджъри имаше такива, които буквално живееха за подобен вид материални и кратковременни облаги – за всички тези фалшиви удоволствия. Всеки търсеше своя начин, за да се справи с емоционалния катарзис, който на тази възраст е способен дори и да те докара до самоубийство. И някак хората все повече се правеха, че не го забелязват. Но колко невеж трябва да си, за да не прозреш същината на този проблем? Да не предположиш колко счупен отвътре може да бъде един човек, за да върши постоянно подобни неща. Как знам? Звучи лицемерно, но самата аз започнах да се погубвам с тези неща. И това се случва сега, в тази секунда с някой друг по света, който шибано много е изгубил посоката в живота си. За когото мотивационните клипчета във видео платформите или шарените картинки с надписи от сорта „Усмихни се на живота, за ти се усмихне и той" просто не вършеха работа.

Преди не бях виждала нещата по този начин. Смятах, че всичко е временно и че дори и най-коварната депресия отминава от самосебе си. И сега гледайки всички тези млади хора, започнах да си давам сметка колко крехък и дори чуплив може да бъде един живот, ако не избереш да го живееш по правилния начин. На тази възраст обаче, почти никой не се интересуваше от „правилния начин". Имаше само сега. Рядко мислехме за утре.

- До последно си мислех, че няма да дойдеш. – Чух натрапчивия му глас зад себе си, малко след като навлязох в дълбините на задименото и добре познато помещение. – Изглеждаш секси, Олив.

HATE THAT 8 / 8Where stories live. Discover now