Chapter 30 - Пулсът на хаоса\Love is the new hate

782 27 9
                                    


§§§

Не ги гледай в очите, Оливия!

Трябва да ги погледнеш в очите. Веднага. Така няма да мислят, че си виновна.

Но ти си виновна!

Те не трябва да го знаят.

Божичко, единият присвива очи! Подозира те. Не ти вярва.

Ще разбере всичко по погледа ти! Ще разбере, че прикриваш Тод!

Няма.

Погледни го.

Недей!

Мамка му, погледни го!

Знаеш, че те подозира. Гледа те така сякаш вече всичко е разбрал! Ами ако той е бил от полицаите, които бяха по дирите ти в онази нощ с Тод?!

Добре, добре всичко е наред... Само не прави глупости.

- Значи... едва сега корумпираната ни полиция реши да се захване с вършенето на истинската си работа – съвсем неволно измрънках и триумфално убих неловката тишина, така или иначе покварена от твърде провокативните им погледи. – Това трябва да е осмото чудо на света!

„Сериозно трябва да се научиш да си държиш устата затворена!"

- Подобни приказки не отиват на сегашното ви положение, Оливия Джоунс – отвърна единият навярно също корумпиран полицай, чието име не благоволих да запомня, умело натъртвайки на „Джоунс".

Кракът ми подскачаше нервно, докато опитвах да укротя мислите си. Прехапвах напрегнато устна, а от кухината между гърдите ми отдавана вече течеше лава.

Дали знаеха кой е чичо ми?

Разбира се, че знаеха!

Усещах как суровият поглед на полицая отсреща чак ме задушаваше. Прошарените му тъмнозелени ириси, с леки контрасти на небесносиньо, бяха мнително присвити вероятно в опит да измъкне информацията от мен още преди да е започнал същинският разпит.

Не ми беше за първи път да съм в районното, но обвинението в убийството на Стив ми дойде като спаринг от силни десни и леви крошета наведнъж. Знаех, че всичко това беше поредният театър на Осем. Знаех и, че целта му беше да ме сплаши, но все още не разбирах защо го правеше на тази цена. Какво толкова щеше да постигне, вкарвайки ме в районното?

HATE THAT 8 / 8Where stories live. Discover now