HATE THAT 8 / 8

Chapter 28 - Ирония в иронията\Going to the hell

§§§

Вкус на желязо се прокрадва в устата ми, докато с ужас наблюдавам тялото на мъртвия Стив зад дърветата, където сме се скрили с Тод. Вкусът става прекалено горчив и преди да се усетя вече се намирам навела се върху счупените колонки и шишарки на земята, повръщаща червата си. Издавам онзи отвратен стон преди да върна отново навън бирата, която бях пила едва допреди малко. Неописуемата горчилка вече е плъзнала навсякъде и тялото ми се втриса, докато Тод бързо събира косата ми и шепти:

- Добре ли си? – И гали челото ми с треперещата си длан. Студен е дори повече от мен. Гледката го е ужасила не по-малко. – Бъди по-тиха.

- К-о-о-ремът ми – едва простенвам – ще се пръсне!

- Тихо!

След още едно напъване, вдигам глава и сe вкопчвам в хилавото тяло на Тод. Той ме прегръща също, докато на фона на нас продължават да се чуват мъжките гласове от малко по-долу при езерото. Опитвам да потискам нашумяващите емоции. Но хвърлям допълнително масло в огъня, като се отскубвам от него и пак поглеждам през оредялите клони на дърветата. Все още не мога да повярвам на очите си.

Шум от полицейски сирени се разнася наоколо. Наблюдаваме как в далечината приижда още една полицейска кола. Спира близо до брега на езерото и от нея излизат други двама полицаи, единият от които държи каишката на една направо огромна немска овчарка с малка бронежилетка. Откога полицията ни реагира толкова бързо?

Приближават, а Осем кляка и гали кучето. После внимателно сваля намордника от муцуната му и го освобождава от каишката. Гали го пак, след което се изправя и оставя немската овчарка да си свърши работата.

Двамата с Тод се споглеждаме дори още по-уплашени от преди малко. Вече сме предусетили, че навярно е свършено с нас...

- Оливия? – Протърках челото си, когато установих, че госпожица Роузънсън – или по-скоро беше Роунстил – ме беше зяпнала от известно време насам. – Дошла сте тук с определен проблем. Предлагам да започнем отнякъде освен ако не желаете да пазим тишина в рамките на тези четиридесет минути.