Chapter 2 - Грубости\Be careful

4.1K 202 20
                                    


§§§


Миналото. Всичко онова преди днес и отрязъкът от време преди утре. Нищо не може да бъде поправено. Всяка една грешка оставя следа върху линията на времето и напомня със съществуването си, предшествайки следваща такава. Четири, пет часа. Ефектът от последствията сякаш не отминаваше. Сякаш горчивото бъдеще вече зовеше всички в града. Мен.

Главата ми пулсираше, премисляйки многократно случката от днес. В гимназията ни се спотайваше убиец, който вероятно вече набелязваше следващата си жертва. Не можех да затворя спокойно очи без окървавеното тяло на господин Крипсън да не изникне в съзнанието ми. Ето защо сега бавно потъвах в дълбините на необятното нощно небе, в опити да се докосна така желаното спокойствие. Ярките големи звезди успяваха да ме потопят в нов неземен свят, макар и да не спирах да анализирам нещастието сполетяло училищния ни чистач.

Кой изобщо имаше нужда да го убива? Беше шантав, но не и проблемен старец.

Дали убиецът не е искал да изпрати някакво скрито послание с това посредническо убийство?

Дали някой друг не изживяваше последните си мигове някъде в града?

Въздъхнах тежко и пулсът ми рязко се ускори. Затворих очи и споменът от откриването днес следобед пак успя да се намърда в главата ми. Директорът беше приел бързи и радикални мерки. Много от родителите, включително и моите, премисляха възможността да сменят училището на децата си. Ето защо още преди часове господин Хоупс публично обяви пред всички, че охраната на гимназията щеше да бъде засилена и че редовно щяха да се извършват проверки на външните лица, които всеки ден прекрачваха прага на училището. Екип от разследващи вече се бе заел с издирването на извършителя и до последни данни всички подозираха, че убиецът беше някакво външно лице, умеещо да стреля с огнестрелно оръжие. Избягал затворник навярно. Колкото и да ми се искаше да бе така, тази немислима теза някак не ми се струваше никак правдоподобна.

Силна музика мигом сряза тишината и наруши тибетското ми, обременено с черни помисли, спокойствие. Свъртях глава и отсреща на нашата улица, забелязах привидно оживена къща, в която очевидно сега се развихряше купон. Стиснах ръцете си в юмруци. От край време никой не бе нарушавал среднощната тишина на този град и по-специално в нашия квартал. Всички имахме междусъседническа култура, с която непреклонно се съобразявахме. Навярно новите наемателите, за които ми беше споменала мама още миналата вечер, нямаха намерението да спазват правилата на скромния ни град. Първо правило: Никакъв шум след десет вечерта. Сега беше почти полунощ! Да не говорим, че това по закон се водеше като шумно замърсяване.

HATE THAT 8 / 8Where stories live. Discover now