HATE THAT 8 / 8

Chapter 31 - Апория\Deadly rage

§§§

Неделя.

Отне ми твърде много време, за да се отърся от онези умопомрачителни мисли, които продължаваха да превръщат съзнанието ми в нещо още по-ужасяващо дори и от ада. Поради тази причина ми се струваше, че уикендът минаваше твърде бавно – като стар дебел охлюв, чиито слузести приплъзвания отмерваха цели часове вместо секунди или минута-две. Не таях особено големи очаквания към малката ни екскурзия до Гранд Джънкшън, но престоят ми тук направо риташе скуката по камбаната.

Бавно отпивах от свежата ягодова лимонада в ръката си, опряла се на дървения перваз на верандата. Приятелите на Тайлър от колежа Мина и Алан Триъмбър, в чиито дом се бяхме настанили, се усмихваха широко насреща ми, докато се полюшкваха на шарения хамак в двора и от време на време отпиваха по някоя глътка бяло вино. Мина милваше голяма сива топка косми с две очи отстрани и надменна муцуна, която ме следеше с поглед, така като че ли бях напът да сторя нещо непростимо. Никак не се разбрах с префърцунената им котка, която май се казваше Поли.

За момента всичко беше спокойно.

Лошото на тези, привидно необременени с тревоги, моменти е, че имаш достатъчно време, за да водиш така отлаганата борба със себе си. Тогава някога изтласканите мисли покълват като семена и понякога се застояват толкова трайно в съзнанието ти, че често накрая се оказваш в разгара на някоя друга екзистенциална криза. Наблюдавайки Мина и рошавата ѝ котка, все повече осъзнавах липсата си на каквато и да е житейска ориентираност. Бъдещето ме плашеше прекалено много, за да си позволя да мисля за него на трезва глава, въоръжена с лъжлив оптимизъм, който никога не е бил присъщ на крайно песимистичния ми задник.

Стегнат дом, скучна работа, стерилно щастие, подплатено със сухи усмивки, солидно количество данъци и злобна котка на име Поли. Единствено това ли исках след завършването? Това ли непременно трябва да се случи с живота на всеки човек, когато прекрачи прага на зрелостта си?

Тайлър не изглеждаше като тях. Придаваше вид на някой, който също подхранваше амбиции за подобен живот, но нещо в него говореше за точно обратното. Погледите ни се засякоха за момент. На свой ред той ми се усмихна топло и в този миг разбрах какво беше. Искрата в очите му бе по-различна от тази на Мина и Алан. В погледа на Тайлър живееше покровител – някой напълно неспособен да се пусне по течението на посредствеността, макар и външния му стегнат вид да напомняше на някой педант със стократно премислян и пренареждан план за живота.