HATE THAT 8 / 8

Chapter 5 - Мръсни импулси\Wrong guy

§§§

Различните.

Всички онези хора, които видимо или невидимо се отличават от тълпата най-вече с ексцентричния си начин на мислене. Това са хора, които са избрали да следват своите принципи без да се опитват да подражават на обществото само за да бъдат харесвани и приети от него. Те променят света. Успяват да пречупят строго налаганите норми и не се страхуват от промяната. Не се страхуват от това да бъдат някои!

Може би той беше един от тях. Споменът за хладнокръвния питбулски поглед и строго изпънатите му месести устни се беше запечатал надълбоко в съзнанието и нямаше намерението скоро да излезе от там. Но характерът... Този така необясним и странен характер беше изключително голяма рядкост. Никога след това не срещнах някой като него. До този етап с Осем все още не се познавахме добре. Но хилядите негови холограми, които се репрезентираха отново и отново 24/7 в главата ми, ме караха да го чувствам някак близо до себе си. Това беше адски шокиращо най-вече за самата мен. Защото имаше нещо в това момче, което ме караше да го мисля за неповторим, макар и всичките гадости, в които се беше замесил.

- Целта на повечето автори през вековете главно се е изразявала в това да отразяват в творбите си мотивът за истинската любов. Разбира се, всеки един от тях го е правил по различен начин. Едни са се утвърдили като основоположниците на класическия романтичен жанр, съставляващ красивото интимно привличане между двама души, докато други са наблягали повече на любовта към самия себе си. – Шантавата ми учителка по литература госпожа Бейкър отново подклаждаше въодушевлението в душите ни рано сутрин. Проблемът беше, че на никого не му бе до приказките ѝ в полузаспало състояние. Половината от съучениците ми вече дремеха с наведени глави по чиновете. – Изводът от всичко това е, че любовта е най-голямото творчество, което е способно да създаде човешкото сърце. Обичайте се, деца! Любовта е единствената сигурна и неограничена сила, която поддържа нашата човешка идентичност, карайки ни да се чувстваме истински щастливи...

- Иска ми се да ѝ кажа, че единственото сигурно нещо е във Вселената е вечната промяна, но някак ми се струва, че ще ѝ убия ентусиазма – прошепна ми Андрия, побутвайки ми едно рамо, докато госпожа Бейкър продължаваше с футуристичните си приказки. Иска ми се да се бях вслушала в думите ѝ.