HATE THAT 8 / 8

Chapter 21 - На парчета\Limited

§§§

- Брат ти... – Хвърлих нощната лампа в стената и я разбих на парчета. – Направо ще го убия!

- Стига, успокой се! Знаеш, че е такъв.

С нищо заслужилата гневът ми Стела кротко ме наблюдаваше, докато ръцете ми хвърляха разни неща наоколо, малко след като Ким ме беше докарал. И сега бях истински Хълк в стаята ѝ.

- Такъв?! Глупости! – извиках. – Не може да наранява току-така хората и то без да имат вина.

- Знам, не е правилно, но просто прекалено много го е грижа за теб – побърза да добави. – И повярвай ми, досега никога не съм виждала Осем да проявява подобна загриженост към някого друг освен към теб.

- Не ми се слушат клишета от рода на грижовното лошото момче и доброто наивно момиче. Това не е загриженост, това е... Нищо не му дава правото да върши подобни неща! И не опитвай да го оправдаваш, защото вече съм му страшно бясна! – Гневът продължаваше да расте. С един замах бутнах рафта с книги. Дебелите томове се разпльокаха върху земята и сътвориха още по-голяма дандания в стаята. Сърцето чак ме преболя при гледката. Толкова много обичах книгите. – Нарани Тод пред очите ми. По-ужасяващото е, че го направи заради мен.

- Едва ли е заради теб. Ти нямаш вина.

Изцъках и седнах върху леглото. Не бях сигурна точно каква друга емоция освен гняв се прокрадваше в мен. Забих погледа си в тиктакащия часовник и опитах да се абстрахирам от вихъра в съзнанието ми, колкото и невъзможно на практика да беше това. 2:36 през нощта. Не исках да мисля за нищо. В главата ми бръмчаха хиляди бръмбари и отчаяно се нуждаех от един наистина здрав сън.

- Беше ужасно – проговорих след кратко мълчание. Стела все още гледаше напрегнато и обмисляше какво да ми каже. – Днес отново видях тъмната му страна. Бях забравила за нея.

Сестрата на престъпния задник, който исках да убия и който обичах до полуда, бавно приближи към мен и предпазливо опря ръка на рамото ми.

- Всеки има тъмни страни, които се страхува да покаже. И това, в което можеш да бъдеш сигурна е, че брат ми никога не би те наранил независимо от това какви са обстоятелствата. Знам, че понякога се държи като кретен, но не го съди. Това е начин, по който показва загрижеността си към теб макар и да не ти се иска да повярваш на тези клишета. Не може да се похвали с добри дела, но въпреки това той не е лош човек. – Спокойният глас ехтеше в ушите ми като песен. Говореше ми тези небивалици и в същото време звучаха толкова убедително.