Девет часа̀. Седим на покрива на кафенето. Пушим цигари с две откраднати чаши кафе. Главата ми е в скута ти и ти галиш косите ми. Дългите ти пръсти нежно разресват всеки карамелен кичур. Другата ти ръка е под брадичката ми. Кръговите движения на палеца ти върху челюстта ми ме унасят.
- Казах ти, че мога да ни вмъкна навсякъде - повтаряш ми самодоволно. - Няма място, на което да ми кажеш, че искаш да отидем, на което да не мога да те заведа. Каквото и да поискаш, ще намеря начин да го направя за теб.
Едва не измърквам в ръцете ти.
- Как изобщо отключи катинара? - засмивам се, поклащайки невярващо глава.
- Истинският магьосник не издава тайните си - свиваш рамене. - Но трябва да признаеш за впечатляващо и как отмъкнах чашите с кафе.
- Нямам представа как не ни зябелязаха. После ще ги върнем, нали? Хубави са...
На теб ти е безразлично.
- Можеш да ги задържиш за спомен. Като барман съм си прибирал немалко чаши вкъщи. Взимах по една от всяко място, на което съм работил - всеки бар в центъра на София. Имам си цяла колекция.
Завъртам бялата чаша в ръцете си. На дръжката ѝ е изрисувана сърдечна линия и понеже моето сърце бие силно в момента, решавам, че ще я задържа.
- Как ще излезем после? - сещам се изведнъж - Сигурно вече са заключили.
- През тоалетните има авариен изход към долния етаж. Не се притеснявай.
Давам си сметка, че ти наистина не ми оставяш за какво да се притеснявам. С теб сякаш всичко е възможно. Премислил си всичко. Планирал си го. Знаеш всички възможни изходи и коридори. Знаеш тайните пролуки на живота. Толкова ми е лесно просто да се облегна на теб.
- Красиво е.
Поглеждам към небето, където сякаш са изгряли милион звезди. А всъщност са толкова повече...
- Тази нощ ще има метеоритен дъжд. Затова те доведох тук.
- Наистина ли? - възкликвам - Никога не съм виждала падаща звезда.
- Ще ти покажа.
Навеждаш се надолу към мен и след кратко колебание ме целуваш по челото. Иска ми се да ти отвърна, да те целуна истински. Устните ти са толкова плътни - особено когато пушиш.
![](https://img.wattpad.com/cover/290208177-288-k1399.jpg)
YOU ARE READING
Шепа пепел
RomanceМоже би когато изпиша любовта си по теб, ще ти звънна някой път в два през нощта и ще ти прочета в слушалката всичко написано, докато от нея не остане само шепа пепел. Дотогава... не ме търси.