Двайсета глава

141 15 1
                                    

Понеделник вечерта е и Биляна ме гледа на кръв от другия край на дивана. Може би ако не бях в състоянието, в което съм, щях да ѝ отвърна със същия поглед, но в момента далеч по-значими неща занимават съзнанието ми.

- Не ме гледай така - смръщвам се насреща ѝ. - За първи път ми се случва нещо такова.

Тя се засмива иронично, поклащайки глава.

- Не разбирам защо си толкова притеснена и защо часове наред вече ми опяваш, след като няма причина.

- Разбира се, че има причина и това е Антоан, който го няма от всичките тези часове наред, в които ти опявам за него, а даже и от по-рано - контрирам я.

- Господи - въздъхва съквартирантката ми, поглеждайки към тавана, сякаш там наистина ще успее да намери някакви висши сили, които да ѝ помогнат да ме изтърпи. - Лора, видели сте се за последно вчера вечерта. Прекарали сте целия уикенд заедно. Това, че е забравил да те вземе от университета, нищо не означава. Може би иска малко време за себе си.

- Защо тогава не ми отговаря на обажданията?

Биляна свива рамене.

- Може да е бил уморен и да е заспал. Случва се.

- И все пак - продължавам в същия тон въпреки успокоенията ѝ, - досега никога не е пропускал наша уговорка да се видим. А и минаха четири часа, откакто трябваше да ме вземе... Дали да не отида до тях?

- Десет часа вечерта е, а ти имаш да пишеш реферат за утре. Хубаво е, че прекарвате толкова много време заедно напоследък, радвам се, че това те прави щастлива, но трябва и да учиш. И без друго едва си взе изпитите. Дай му малко глътка въздух, за да може и той да си свърши своята работа.

Замислям се над думите ѝ. Напоследък двамата с теб постоянно сме заедно и наистина не ни остава време да се погрижим за нещата, които изискват вниманието ни. Не си спомням кога е бил последният път, в който ми сподели, че си написал цяла глава.

- Права си - признавам на приятелката си след дълга пауза. - Разбирам какво ми казваш и знам, че е така. Вероятно наистина просто е заспал, но... Въпреки че на рационално ниво мога да допусна всичко това, съм толкова напрегната... Последно време постоянно е така, постоянно усещам някакво безпокойство в гърдите си, а и сънувам неприятни сънища, които след това не помня.

Шепа пепелWhere stories live. Discover now