Шепа пепел

Трийсета глава

- Не мога да живея без него, Биляна - поклащам глава, стъпвайки през прага на дома ни. - Не мога...

Биляна снема ръцете от лицето ми, от което знам, че ще разбере колко точно съм наранена. Не мога да си поема дъх, но тя ме прегръща достатъчно силно, за да ми припомни, че дори да не мога да се държа на краката си, има кой да ме хване.

- Какво се е случило? - в гласа ѝ мога да доловя притеснението, което тя се опитва да скрие от мен.

- Изневерил ми е - проплаквам, докато се отделям от нея, за да стигна до дивана, където да се строполя. - Рисувал е друга. Намерих бельото ѝ и той се опита да ме излъже, но аз просто не можех да му повярвам. Но това, което най-силно ме порази, беше пълното му безразличие към мен, към всичко, което му говорех, към сълзите ми и към чувствата ми. Когато си тръгвах, той не ме догони, дори не ме изпрати до вратата. Що за любов е това тогава?

Изваждам кутията си с цигари, преди Биляна да ми поднесе чаша чай.

- Първо пий - подканва ме с тон, който не оставя въпроса да бъде подложен на обсъждане.

Отпивам малко от още горещия чай само за да си запаля по-бързо цигара. Треперя толкова силно, че насочвам запалката към нея с известни усилия.

- Как се прощава това? Кажи ми, как да му простя... Как? - противоречията в мен ме изяждат отвътре, но въпреки това аз ги усещам така, сякаш са потопени под вода, над която аз бавно излизам - Толкова го обичам, Биляна, толкова много... Толкова го обичам, че съм способна да му простя още тук и сега, стига само да дойде и да ме помоли за това, стига само да ми каже едно "обичам те", стига дори само да ме погледне по начина, по който ме гледаше преди. Дори не знам какво да очаквам обаче. Вече не съм сигурна, че го познавам. Не знам как е възможно, но не знам кой е човекът, с който прекарах последните три месеца от живота си и за когото съм готова да пожертвам собствения си живот, ако неговият се намира в опасност. Готова съм на всичко за него, но това, което видях днес от него, не беше любов. А аз не знам дали съм способна да бъда с човек, който не ми е верен.

Биляна сяда до мен, донесла със себе си някакви листи. Ако имах силите за това, щях да ѝ се засмея, че мисли за учене в такъв момент.

- Слушай, Лора - тя започва някак предпазливо и с виновно изражение, с което ме стряска. - Излъгах те днес. Не съм ходила у Йосиф. Отидох при нашите. След всички пъти, в които Антоан изчезна, исках да го проверя за всеки случай. Знаеш, че баща ми има връзки навсякъде. Отне му само около час, за да ми предостави цялата информация.