Шепа пепел

Двайсет и първа глава

- Все още не разбирам защо не можеш да дойдеш с нас - питам те, изгубила поглед в синевата на очите ти.

Днес те по-скоро напомнят на буря, бушуваща в откритото море.

- Казах ти вече, любов - напомняш ми, още веднъж твърдо отхвърляйки предложението ми. - Имам да пиша. Много съм назад с книгата.

Надигам се на пръсти, за да те целуна, а ти ме посрещаш в обятията си, обгръщайки сякаш цялото ми същество. Потъвам в тези прегръдки, които ми дават всичката сигурност, която никога не съм получавала като дете. Потъвам в тези прегръдки, добре знаейки, че дори от в ръцете на собствения си баща никога не съм се чувствала така защитена, както може да бъде защитено само едно дете.

- Но ще се чуем, нали?

Усмивката ти е усмивка на уморен човек, но все пак я има, което е достатъчно, за да ме направи щастлива.

- Разбира се, слънчо - уверяваш ме с такава лекота, сякаш това не представлява никакво неудобство за теб. - Тук съм и ще те чакам, нали знаеш?

- Знам - кимвам доволно, преди да се отдръпна от теб. - Но искам да ми обещаеш, че ще си почиваш. Не искам постоянно да работиш и да се преуморяваш излишно. Чуваш ли?

Ти ме поглеждаш малко насмешливо и в тона ти откривам същата сериозност, с която се залъгва дете.

-       Разбрахме се вече, обещавам. Тръгвай, сигурно те чакат вече.

Странно е, но по начина, по който ме изпращаш до вратата, усещам две неща - първото е ревността, която изпитваш към мен, но второто е сякаш нетърпението ти да изляза... Веднъж прекрачила прага, се обръщам към теб за потвърждение.

-       Обичам те - казвам ти малко плахо, пропаднала в дупката на премислянето.

Ти обаче разсейваш всичките ми съмнения, целувайки ме точно така, както имах нужда да бъда целуната.

-       Обичам те, любов моя. Забавлявай се.

Решавам все пак да тръгна. Обръщам се само веднъж на стълбите, но когато виждам усмивката ти, се успокоявам и продължавам да слизам надолу. Щом излизам на улицата, се загръщам плътно в палтото си заради студа на ранния декември. Не ми отнема дълго да намеря колата на Йосиф, тъй като е два часа сутринта и тя е единствената кола на улицата със запален двигател. Вътре Биляна критикува избора на музика от Йосиф.