Единайсета глава

100 12 4
                                    

Една седмица след запоя ни, с теб стоим в нашето кафене и както през последните няколко дни, заедно пием сутрешното си кафе, въобразили си, че имаме цялото време на света. Преплел си пръстите на ръцете ни върху масата и ме гледаш така сякаш не си ме виждал отдавна. А тази сутрин се събудих в ръцете ти... Твоите ръце, които никога не искат, никога не вземат, а само ме галят и поемат тежестта на цялото ми същество. Ръце на истински мъж, който цяла нощ ме пази от собствените ми кошмари. Не поиска нищо повече от присъствието ми в леглото си, нищо повече от това, което бях готова да ти дам.

- Гледаш ме по много особен начин, слънчице - усмихваш се насреща ми, усетил настроението ми по мълчанието, което ме е обзело.

- Как?

- Така сякаш искаш да ми кажеш нещо, а се въздържаш.

- Да, всъщност така и не ти казах онази нощ, но когато пихме с Биляна, ти ме накара да се почувствам така както никога не се бях чувствала друг път през живота си. За първи път принадлежах някъде, на някого...

Очите ти се разширяват заради чутото, но ти стисваш ръката ми още по-силно.

- Моя си, Лора - уверяваш ме именно в онова, съмнението за което ме измъчва. - И аз съм твой. Принадлежа ти и се предавам в ръцете ти, прави с мен каквото пожелаеш. Знаеш ли защо? Защото опиянението, което ти ми даваш, е несравнимо.

Очите ми се насълзяват, но в този момент сервитьорката ни прекъсва, взимайки празните чаши от масата. Аз се въздържам, но ти ѝ хвърляш поглед, изпълнен с раздразнение.

- Господи, толкова трудно понасям хората - сбръчкал вежди, изсумтяваш, след като тя се отдалечава.

- И мен ли? - опитвам се да те развеселя.

- Теб само когато задаваш глупави въпроси като този.

- Наистина ли? - засмивам се - В такъв случай мисля, че трябва да стана от масата и да си тръгна?

Ти се пресягаш и хващаш брадичката ми между пръстите си, приближавайки лицето ми към своето. Вкусваш ме само на върха на устните си, а след това се отдръпваш.

- Стой си на сладкото дупе, защото ако станеш от тази маса и тръгнеш нанякъде, ще те догоня, ще те метна на рамото си, ще те кача на покрива и ще те напляскам.

Изчервявам се, на което ти се наслаждаваш още повече. Харесва ти да ме поставяш на мястото ми.

Шепа пепелWhere stories live. Discover now