Два дни след посещението на родителите си послушно съм седнала с Биляна в квартирата ни и уча почти сякаш конското на майка ми ме е жегнало. Учебниците ни са разпръснати навсякъде по дивана и на малката масичка, на която отдавна сме забравили две полупразни чаши с вече изстинало кафе. Толкова сме съсредоточени всяка в своите записки, че не сме си проговаряли сигурно от час. Сесията ни наближава и това си личи по усилията, които полагаме в последния момент, за да можем все пак да си вземем изпитите. Биляна, разбира се, има далеч по-малко причини да се притеснява от мен, но въпреки това тя е по-стресираната от двете ни.
- Не разбирам защо прелистваш страниците толкова трескаво - подхвърлям небрежно, не искайки да я изнервя още повече. - Учиш редовно през целия семестър, сигурна съм, че знаеш всичко необходимо.
- Знаеш, че никога не е достатъчно - поправя ме тя.
- Перфекционистка - дразня я с усмивка, опитвайки се да я разведря поне мъничко.
Тя обаче само ме поглежда с поглед, напомнящ този на майка ми, с което ме кара да се върна към тетрадките си. Тишината скоро отново е нарушена, този път от мобилния ми.
- Ало - вдигам ти, ентусиазирана да чуя гласа ти, въпреки, че се разбрахме да не се виждаме днес, за да можем да свършим малко работа поотделно.
- О, я виж кой ми се обажда - засмиваш се иронично. - Забрави ли за мен, скъпа?
- Антоан, пиян ли си? - питам те без да увъртам, усетила завалянето на думите ти.
- Изпих няколко бири с йегермайстер, да. Има ли нещо лошо в това?
- Съвсем не, слънчо, но... Защо?
Биляна е оставила учебника си и ме наблюдава, изгубила концентрация заради любопитството си.
- Бившата ми мразеше, когато пиех - ловко избягваш въпроса. - Надявам се ти да нямаш нищо против, защото не съм алкохолик, но обичам да правя това веднъж в месеца. Не е много, нали?
- Не, съвсем не - повдигам рамене, сравнявайки моя навик да се напивам често с твоя веднъж месечно. - Но не ми отговори на въпроса.
- Кой въпрос, любов?
Засмивам се, намирайки те за очарователен в това състояние.
- Защо си пиян, Антоан?
- Не ме ли харесваш такъв? Не ме ли искаш вече?
YOU ARE READING
Шепа пепел
RomanceМоже би когато изпиша любовта си по теб, ще ти звънна някой път в два през нощта и ще ти прочета в слушалката всичко написано, докато от нея не остане само шепа пепел. Дотогава... не ме търси.
