Рязко отварям очи. Будилникът на нощното ми шкафче не звъни с онзи побъркващ звук. Това ме навежда на мисълта, че съм се успала. Поглеждам часа. Десет и половина.
Биляна защо не ме е събудила?
Изправям се и политам към банята. По пътя си натам обаче, зървам съквартирантката си с крайчеца на окото си. Заковавам се объркано на вратата на хола.
- Нямаш ли лекции днес?
Тя дори не ме удостоява с поглед, а само сменя за пореден път програмата. Отегчена е до болка.
- Събота е - казва ми, преди да остави дистанционното и бавно да се обърне към мен. - Ти наистина си най-неорганизираният човек, когото познавам.
Адреналинът ми в миг спада.
- Ама защо се събудих тогава? - извъртам очи от раздразнение - Ще направя кафе. Ти искаш ли?
Биляна поклаща глава - на масата пред нея е оставена почти празна вече чаша билков чай. Отправям се към кухнята, където набързо си правя кафе, и на връщане бегло забелязвам букета, потопен в импровизираната ваза, която представлява старият буркан от кисели краставички.
- Йосиф ти е изпратил цветя - подмятам, настанявайки се срещу съквартирантката си. - Колко мил начин да каже "мисля те, липсваш ми" дори когато е само за няколко дни във Варна.
- Йосиф ми подарява само рози - Биляна ме поправя.
Букетът отвън е от лалета.
- Вярно - смръщвам се. - А тогава кой ти ги е изпратил?
- Цветята не са за мен, Лора.
- Ами на кого ще ги подаряваш? Да не би някой да има рожден ден и аз пак да съм забравила?
Биляна си поема дълбоко дъх, опитвайки се да запази спокойствие.
- За теб са - усведомява ме с равен тон, противно на очакванията ми. - Имаш и картичка.
Идиотска усмивка се разлива по устните ми. Ставам от канапето, за да измъкна картичката измежду лалетата. Има само един мъж, който би направил това за мен, и това си ти.
За момичето с усмивката. Надявам се да ти харесат... нищо че не могат да се мерят с красотата ти.
Отдолу няма нито име, нито подпис, и въпреки това аз знам, че са от теб.
- Никога преди не са ми изпращали цветя - дори в собствените ми уши гласът ми прозвучава приповдигнато.
YOU ARE READING
Шепа пепел
RomanceМоже би когато изпиша любовта си по теб, ще ти звънна някой път в два през нощта и ще ти прочета в слушалката всичко написано, докато от нея не остане само шепа пепел. Дотогава... не ме търси.
