Йосиф паркира колата на ъгъла между Вито Позитано и Лавеле 1 и аз излизам, в последния момент успяла да залъжа Биляна, че вече съм добре. Позвънявам ти на домофона, едва домогнала се до входната врата, а ти ми отваряш почти веднага. Изкачването на стълбите ми отнема сякаш цяла вечност, но веднъж качила се на площадката, бързо разбирам, че не мога да се хвърля в ръцете ти. Предупредителният поглед в очите ти ми подсказва, че обятията ти не са най-безопасното място за мен в момента.
- Добро утро, любов - посрещаш ме топло въпреки ужасното настроение, в което лесно мога да позная, че си изпаднал.
- Добро утро - отвръщам ти уморено, преди да вляза в апартамента. - Как мина писането?
Поглеждам към холната масичка, докато се събувам, и по алкохола и цигарите, оставени върху нея, получавам отговора на въпроса си, още преди да си отворил уста.
- Написах цели две глави, но когато ги прочетох и не ставаха за нищо... просто скъсах листите. Беше абсолютно пропиляна нощ. А как мина вашето приключение?
Ревност ли долавям в тона ти? Не, разбира се, че не... Не може да е това...
- Вечерта беше хубава, но въпреки усилията ти главата още ме боли страшно много. Поне се разкарахме за малко от София.
Ти се усмихваш някак тъжно, докато сядаме на канапето.
- Този град е цяло проклятие, слънчице. Тук човек никога не може да бъде щастлив.
- Защо мислиш така? Аз всъщност го харесвам, просто ми трябваше почивка.
Сипваш си от уискито и отпиваш бавно, за миг забравил за присъствието ми до теб.
- Защото е претъпкан с хора, чието място не е тук. Винаги когато изляза от него, а после се връщам, още щом го наближа, усещам негативната енергия. Може и теб затова да те боли глава.
Открадвам си една от цигарите ти и я запалвам, преди да се отпусна върху гърдите ти.
- Не знам - свивам рамене. - Важното е, че съм тук с теб. Цял ден и цяла нощ... Какво повече ми трябва от това?
За момент ти не казваш нищо, удавяйки ме в нетрезво мълчание. След това обаче най-сетне идваш на себе си.
- Иска ми се да се преместиш при мен и да не ти се налага да пътуваш постоянно.
Засмивам се, обезпокоена от, каквото ми се струва, прибързването ти.
YOU ARE READING
Шепа пепел
RomanceМоже би когато изпиша любовта си по теб, ще ти звънна някой път в два през нощта и ще ти прочета в слушалката всичко написано, докато от нея не остане само шепа пепел. Дотогава... не ме търси.
