Девета глава

112 14 6
                                    

-    Предупреждавам те, че може и да не ти хареса - обръщам се към теб, докато търся ключовете в чантата си. - Не е най-хубавата квартира в София.

-     Лора - тонът ти е снизходителен, - прекарал съм половината си живот в студентски квартири. А и след няколко коктейла, които аз ще ти приготвя, и ти ще забравиш къде си.

Докато отключвам, бегло се сещам, че дори не предупредих Биляна.

Само дано не учи или пък да излиза от банята... ще ми е много бясна.

-      Биляна! - провиквам се от вратата, за да се уверя, че не е гола. - Тук ли си?

-       Остава и да я няма - засмиваш се.

Тя обаче си е тук и само леко повдига поглед от лаптопа си, щом влизаме в коридора. Дори не те забелязва.

- Биляна - викам я отново. - Пак ли учиш?

Усещам устните ти на врата си, докато сваляш палтото ми. Добре че съквартирантката ми не гледа насам.

- Не-е-е... - проточва тя - Съвсем не.

Двамата се засмиваме тихо. Давам си сметка, че сигурно бързо разбираш какъв човек е.

- А какво правиш тогава? - опитвам се да звуча съвсем непринудено, дори леко настъпателно, докато те избутвам далеч от врата си.

- Чета биографията на Гогол - Биляна измърморва. - Това не е... помощник-лектор по световна история... учене.

Този път ти се засмиваш по-силно и тя най-после надига глава. Очите ѝ се разширяват, докато те оглежда сякаш никога преди не е виждала мъж.

- Антоан, това е Биляна - бързам да ви представя един на друг, щом веднъж сме стигнали дневната. - Биляна, това е Антоан.

Двамата се здрависвате и ти правиш опит да разчупиш леда.

- Надявам се да не... в Санктпетербургския институт... прекъсваме неученето ти.

Биляна рядко се изчервява, всъщност почти никога за разлика от мен, но сега ясно мога да видя пъплещата розовина по страните ѝ.

- Ще го преживея.

Тя махва пренебрежително с ръка, едва не преобръщайки лаптопа си. Решавам да се намеся, преди да е станало твърде неловко.

- Извинявай, че не те предупредих, че ще имаме гости... Е, всъщност един, но все тая... Хрумна ни идеята да пием и си казах, че може би ще искаш да се присъединиш. И без това не си си давала почивка от седмици.

Шепа пепелTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang