Шепа пепел

Дванайсета глава

На другата сутрин се събуждам от нечий плач. Ставам от леглото като по команда и обличам халата си вместо къщни дрехи. Препъвайки се на път към дневната, мога да усетя паниката, която рязко ме обзема.

-   Биляна...

Изтичвам до дивана, където съквартирантката ми се е свила на кълбо. Цялото ѝ лице е обляно в сълзи, а ръцете ѝ треперят. Никога преди не съм я виждала в такова лабилно състояние, затова част от мен за миг се поколебава, преди да я прегърна.

-    Какво има? - питам я, обгръщайки цялото ѝ тяло с ръце, за да ме усети - Какво не е наред?

- Лора - тя заравя глава между коленете си, поемайки си дълбоко въздух между хлиповете си, а след това ме поглежда с подути и зачервени очи. - Мисля, че съм бременна. Има много голям шанс да съм бременна.

- Какво? - почти не мога да повярвам на чутото - Не се ли пазите с Йосиф?

Съквартирантката ми поклаща трескаво глава.

- Не, нищо не използваме.

- Но защо? - все още не мога да го проумея.

- Просто и двамата не искаме да правим компромис нито с едното, нито с другото.

- Но той вътре ли...?

- Не, но все пак...

Биляна избърсва лицето си, нищо че това е съвсем безсмислено, защото само след миг то отново е напоено със сълзи.

- Колко дни ти закъснява? - продължавам с въпросите, опитвайки се да поема контрол в ситуацията.

- Две седмици.

- Мамка му... А казала ли си на Йосиф?

- Не, не искам да знае, докато не съм сигурна.

Прокарвам пръсти през косата си, а те се заплитат в нея. Това не ни се е случвало преди и нямам представа какво се прави в тази ситуация.

- Искаш ли да отида до аптеката и да ти взема тест за бременност?

- Не, стой при мен - Биляна хваща ръката ми, карайки ме да потръпна от студенината на своята. - Но можеш ли да се обадиш на Антоан да дойде? Мисля, че наистина ни трябва някой, който вече е преминавал през това поне веднъж.

Не мога да бъда по-съгласна с нея.

- Откъде знаеш, че той е преминавал? - сбръчкам вежди, докато набирам номера ти.