Шепа пепел

Епилог

Написах това до един крадец на души, за който бях повярвала, че е откраднал и моята. Написах това, именно за да си я върна, и разбрах, че любовта, като всяка лудост, не може да бъде напълно разбрана, ако лично не бъде изпитана.

Всеки човек, който навлезе в живота ти, оставя един точно определен послевкус, който, вкусиш ли отново, мигновено те връща назад към него. Вкусът на някои хора се пропива в устните и езика, остава по кожата, трайно се вкоренява в съществото. За мен ти винаги ще имаш вкуса на недопушени цигари в летни нощи, горчилка на престояло вино и изпито на екс кафе в полунощ. Всеки път, в който се докосвам отново до тези неща, сякаш пътувам през времето. И отново съм онази аз, която бях само веднъж. И отново си някой, който никога няма да бъдеш.

Прииска ли ми се, мога да те изживея за секунда, отново, на екс. Само че... толкова добре те изкорених от себе си, че и да се върнеш, не би могъл наново да съградиш онзи измислен свят, който с лекота ми подари преди време. След теб остана само онзи послевкус... онази мечта и онази илюзия.

Тъжно е, че дори да беше поискал и дори да беше опитал, никога нямаше да успееш да оставиш нещо повече от това. Хората, които не могат да обичат заради пропастта на мястото на душата си, не оставят трайни белези - те нищо не са дали, за да остане у някого другиго. Жалко е... Но ако би те успокоило, ще ти кажа, че вече не пуша, не пия престояло вино и не изпивам кафето си на екс.

Това не е любовна история, това е история за оцеляване. Това се случва, когато човек без душа попадне на някой, чиято душа прелива от съществото му и който търси при кого да остави част от нея, за да се разтовари. Единият няма какво да губи. Другият не знае какво може да загуби. Парадоксът тук е, че вторият винаги печели. Разбира се, само ако обаче си тръгне на време... в противен случай не може да оцелее.

Как живеят хората без душа? - ще ме попита някой. Честно ли? Не зная... Умът ми не го побира как някой ще съществува на този свят, без да може да даде или да приеме любов. Това трябва да е най-страшната от всички болести. И аз дълбоко скърбя по душата, която някога си имал, по детето, което някога си бил, по всичко, което си можел да бъдеш. Защото от тази болест спасение няма. А животът е ужасяващо дълъг.

Преди се питах защо любовта не е достатъчна. Сега вече знам. Има неща, които любовта не може да оправи. Има рани, които любовта не може да излекува. Иронично, но това са именно дълбоките, никога незарастващи рани, отворени някога, дори отдавна, именно от липсата на любов. Отворени и оставени завинаги да кървят, забравени... Лесно е да се целуват белези. Но е невъзможно да се целуват незараснали рани, без да те горят и дамгосват, докато и в теб не се отворят същите. От такива рани и от хората, на които принадлежат, се бяга надалече... много надалече. Болестта е заразна. А лечение няма.

Ти се оказа прав - не може да се отгледа цвете в шепа пепел, но не знаеше, че щом го разбера, като феникс ще си тръгна, без да ми мигне окото, от същата тази пепел. Ти си бездна, а аз претърсих дъното ти за остатъци от душата ти, не намерих и излязох. Прогоних те от космоса си и заключих съществото си за теб, повече да не можеш никога да влезеш.

Накрая една мисъл ме върна във времето и уби едно мое минало Аз - мисълта, че моята любов е била незначителна, просто шепа пепел и прах... Незначителна е била и любовта на всички жени, които са минали през живота ти и занапред ще минават. Колкото и да съм те обичала, колкото и да са те обичали, това с нищо не би могло да ти помогне. Веднъж закъсняла, нечия любов има силата да обеззначи всички следващи любови. Веднъж изгоряла, нечия любов има силата да превръща всички следващи в шепа пепел.

Затова аз си тръгнах от теб, без да очаквам любов. И дори някога пак да се срещнем, аз пак не бих очаквала любов от теб.

Дори някога пак да се срещнем...

Остани си шепа пепел.

____

Историята е написана по истински случай и всички прилики с места, лица и събития са напълно неслучайни.

Пазете се от хора, които не могат да обичат. Но обичайте винаги, по много, безрайно...