Шепа пепел

Двайсет и трета глава

- Трябва да има рационална причина защо е реагирал толкова остро - Биляна е убедена, докато ми приготвя чаша ментов чай.

Лежа на дивана, свита на кълбо, и се визирам в една точка пред себе си, без да осъзнавам дори в какво съм се загледала. Продължавам да треперя, въпреки че Биляна ме зави с одеало преди повече от час, а и не ми е студено.

- Да, знам, че го нараних - съгласявам се с нея. - Знам, че не постъпих зряло, и знам, че беше неуважително предвид колко му е трудно да прави толкова големи крачки, след като наскоро е преминал през развод. Знам, че има проблеми с доверието, но въпреки това... Плаках и му се молих часове наред. Извиних му се. Какво повече мога да направя, за да ми прости за една шега? Не разбирам нито защо се засегна толкова много, нито защо сякаш въобще не се трогна от всичко, което му говорех. Разбираш ли? Сякаш в този момент у него нямаше и капка емпатия...

- Това не е нормално, наистина - съквартирантката ми потвърждава след кратък размисъл. - Но след като познавам и двама ви, като трета страна мога да изкажа предположение защо се е засегнал толкова много. Ето ти чая, изпий го. Трябва да те успокоим някак.

Поемам чашата от ръцете ѝ, внимавайки да не я разлея. Ръцете ми обаче треперят толкова силно, че една гореща капка пада върху крачола на дънките ми. Бегло забелязвам, че все още не съм се преоблякла, докато гледам как парата танцува във въздуха. Има нещо истински успокояващо в това, въпреки че не мога да се концентрирам върху него. Мислите ми в момента са разпиляни във всички посоки, а само ти седиш в центъра им.

- Давай - подканям приятелката си.

- Понякога имаш навика да заемаш ролята на жертва и според мен това може истински да го е подразнило, предвид че в ситуацията той е бил нараненият.

- Възможно - промърморвам, чувствайки се като малко дете, което е нарушило обещанието си да не яде повече бонбони, а току-що са го хванали пред буркана с изцапана с шоколад уста.

- Трябва да хапнеш нещо - Биляна настоява. - Преди малко чух как стомахът ти изкъркори.

Поклащам глава.

- В момента не съм способна да направя каквото и да е, поне не и докато не се сдобрим - изтривам сълзите си, усещайки колко чувствителна е станала кожата около очите ми.