Двайсет и четвърта глава

73 12 1
                                    

Връщам се от къщата на баячката, чудейки се дали току-що не похарчих последните си спестявания, след като главата продължава да ме боли. Биляна ме посреща на вратата, поемайки торбите с покупки от ръцете ми.

- Какво стана? - пита ме, видимо разтревожена заради вида ми.

- Още не ми е минало, но може би му трябва известно време, за да подейства - свивам рамене. - Взех ти овесени ядки на промоция.

Двете се преместваме в кухнята, където тя изважда всички продукти и ги слага в хладилника.

- Но значи все пак си била урочасана?

- Да - кимам мрачно, намръщила вежди. - Каза ми, че ме е урочасал мъж със сини очи. Има логика - преди да ме заболи главата още на хижата, Антоан ми правеше доста комплименти, докато говорехме.

- Е, поне вече знаем какво е било и че би трябвало да се оправи до няколко часа. Може и стресът да играе голяма роля. Последните дни изобщо не ти беше лесно. И като стана дума за това, какво ще ядеш за обяд? Трябва нещо да хапнеш вече, не може да го караш на фотосинтеза.

Поглеждам към хладилника съвсем незаинтересовано.

- После сигурно ще си изпържа яйца. Сега не съм гладна.

Биляна поклаща глава, примирявайки се с категоричния ми отказ да се грижа за себе си.

- Ще ям - старая се да я успокоя, въпреки че в тона ми проличава досада. - Просто първо искам да звънна на Антоан. Днес не съм го чувала.

Ти обаче не ми вдигаш и аз, може би в израз на някакъв подсъзнателен бунт срещу самата себе си, отлагам обяда за по-късно, неизвестно кога.

- Не знам защо, но откакто се скарахме, се чувствам ужасно недостатъчна. Той прави толкова много за мен... А аз? Аз какво му давам?

- Не говори глупости, Лора - съквартирантката ми ме спира от това да се обвинявам. - Щом се стараеш, значи правиш достатъчно. Не забравяй все пак, че имате доста години разлика. Той е толкова умел в отношенията ви заради опита си. Ти се учиш от него. Не забравяй това.

- Права си - признавам ѝ, - просто се ядосвам на себе си. Напоследък съм ужасно параноична и като не ми вдига телефона, съвсем се побърквам. Има моменти, в които наистина си мисля, че не ме обича. Снощи, докато не можех да заспя, доста си мислех защо изобщо допускам тази мисъл да ми мине през главата.

Шепа пепелWhere stories live. Discover now