Шепа пепел

Двайсет и пета глава

- Ало - вдигам ти с най-студения тон, на който съм способна.

- Лора - отвръщаш ми нетърпеливо, а начинът, по който произнасяш името ми, таи в себе си сякаш цялото желание на този свят. - Нямах търпение да те чуя, момичето ми.

- Антоан, къде изчезна? - опитвам се да не издам притеснението си, но напрежението проличава в гласа ми, когато той ме предава.

- Сутринта отидох да видя майка ми и батерията на телефона ми падна. С нейното зарядно не можех да го заредя. Карах като луд от другия край на София, за да пристигна по-скоро вкъщи.

- Господи, ако знаеш как ме уплаши... - без да си давам сметка за това, аз отново плача, но този път от облекчение.

- Извинявай, слънчице. Трябваше да дойда направо до квартирата ти, за да те успокоя. Да се бях сетил...

- Аз ще дойда - запътвам се към коридора, за да си обуя обувките. - Ще ме чакаш, нали? Няма да заспиш?

Биляна извърта очи насреща ми, не толкова дискретно подслушвайки разговора ни.

- Разбира се, че ще те чакам, любов моя.

Затварям ти и приятелката ми едва не се хвърля отгоре ми.

- Девет часа е, Лора! - сгълчава ме, напомняйки ми на майка ми - Къде хукна пак? Не може ли той да дойде? Не стига, че се поболя от притеснение да го чакаш да се появи от Бог знае къде, ами сега и ще ходиш по нощите...

- Важното е, че е добре - прекъсвам я, нямайки търпението, за да изслушам една от поредните ѝ лекции. - Ще спя у тях и утре сутринта ще се видим направо в университета. Лека нощ! Не стой до късно да учиш!

Двете се разделяме - едната, както винаги останала вкъщи, за да преследва академичен успех, а другата, тръгнала нанякъде пак в нощта, за да се изгуби още по-надълбоко в нея. Та, нима се излиза лесно от нощната заблуда, щом веднъж си попаднал в нея? Не наподобява ли тя една твърде добре оплетена мрежа, в която плячката сама се поднася в ръцете на паяка? Нима е възможно да се върнеш цял по обратния път... обратния път, но към какво?

В този късен час не такива мисли се въртят из съзнанието ми обаче. Твърде късно е за това. Или може би твърде рано? Което и от двете да е, аз мисля само за теб. Мисля за това колко хубаво е, че те има в живота ми. Колко хубаво е, че пътувам към теб...