Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪ 1 глава - Дявола ▪

Минаваше полунощ. Навън царяха мрака и хладнината. Бях с черно кожено яке, което не позволяваше на студа да стигне до мен. Носех и черни кожени панталони, с които се сливах с тъмнината около мен. Облеклото ме скриваше в тъмнината, като камуфлаж, бях като сянка и също така ми държеше топло. Както и трябва да е.

Улицата, по която минавах, беше оскъдно осветена и празна. Нямаше минувачи, които да ме задминават, което беше страхотно, нямах желанието някой да ме види случайно и да се разкрещи, после трябваше и да го убивам. Бях изцапан в кръв, не моя разбира се, оня задник си го изпроси. Знаеше, че не трябва да ме мотае, въпреки това се опита да го направи! Успя да ме рани, но не сериозно, за разлика от него аз съм жив, а той - облян в кръвта си на пода. Имах само една драскотина, която даже нямаше да си личи до утре.

Минавах покрай забутаните квартали. Имах работа, както споменах, иначе не бих дошъл на това мизерно място по свое желание.

Както завивах в друга уличка дочух крясъци. Не ме интересуваше каквото и да ставаше там. Не, че не можех да помогна, а не бих. Има разлика между това какво искам и какво може би трябва да направя. Няма смисъл да спасявам някой, който и без това ще умре тук. После не получавам нищо и без това. А и сигурно пребиваха някоя беднячка, защото е откраднала. Не ме бъркаше това.

Стига да не ми се пречка никой, всичко е наред.

Последния изпречил ми се, е на два метра под земята. Никой не знаеше истинското ми име, което беше добре дошло за мен. Знаеха само множеството псевдоними, които са ми измисляли: "Господаря на ада", "Господаря на мрака" и любимият ми - Дяволът. Главно мъртъвците знаеха как изглеждам и още някои други неща, които им казвах преди да ги ликвидирам. Но те са мъртви и няма как да ме издадат. Самите поръчители се свързват с мен чрез Мрежата, а там гледам анонимността ми да е на ниво и в същото време да знаят, че съм опасен.

Отдавна придобих известност, както и много пари така.

Крясъците и молбите затихнаха.

Какво ли стана?

Прекалено бързо стана тихо.

Реших да проверя какво е станало. Макар да не е моя работа, ми стана интересно.

Тръгнах по посоката, от където се чуваше суматохата и щом стигнах бях изненадан от видяното. Е, по скоро изненадан не от видяното, а от това, което е станало.