Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️15 глава - Кейла▪️

Мина около половин час. Беше малко след обяд, а слънцето грееше ярко. Дявола се беше концентрирал в пътя и не говорехме почти през цялото време. Интересно ми беше за какво наказание ми говореше, но и ме беше страх да попитам. Или щеше да се развика, или да ме разбие с някоя глупава шега. И в двата случая щях да се разтреперя в пасажерската седалка.

- За какво наказание говореше? - накрая реших да питам. Нямах какво да губя.

Поне така мисля.

- Да кажем, че ще ти останат, ам... "белези" - подсмихна се доволно той, като ме погледна за две секунди. Огледа ме от глава до пети и отново се обърна към пътя.

- Няма да питам от какво - отбелязах аз с тих глас и Дявола отново се обърна към мен.

- Скоро ще разбереш от какво - намигна ми безсрамно той и се обърна напред. Иска ми се тези намеци да бяха за нещо друго от това в представите ми. Изведнъж ми хрумна нещо. Той не може да се представи пред майка ми със: "Здравейте, аз съм Дявола."

- Измисли си някакво име за пред майка - казах му разсеяно аз, гледайки през прозореца. До сега не е казал едно нещо без да ме погледне, тъй че не исках да срещам погледа му.

- Вече се сетих за това, малката - засмя се Дявола. Мога да се закълна, че отново ме огледа. Дали този път не си позволи повече нахалство, защото не гледах в него? Дано стигнем по-скоро!

Ето я сградата! Най- накрая. Дявола спря колата и аз побързах да сляза. Изтичах към вратата, а малко преди да я стигна усетих нечия ръка да хваща моята. Обърнах се и го изгледах странно.

- Какво? Искаш игра на мил и нежен, нали? - Дявола се подсмихна, което ме накара да претегля до колко бе грешка да искам това.

- Имах предвид с нея, а не да ни изкараш двойка! - подскочих веднага аз като контра на думите му.

- Мълчи и си играй ролята - отговори ми заплашително той и стисна ръката ми. Стиснах устни, за да се овладея. Трябваше да си спомня какво ми каза Призрака. Ръката му беше топла, което не знам защо ми прави впечатление.

Почуках на вратата на апартамента и изчаках вратата да се отвори. На прага видях баба, което до една степен ме разочарова, но и нея исках да видя. Отскубнах се от Дявола и прегърнах възрастната жена. Тя почти веднага отвърна на прегръдката и се засмя радостно. Пуснах я с усмивка на лице, която бе придружена от изчервяване, когато усетих как ръката ми отново бе хваната здраво. Баба ми първо се намръщи и сложи очилата си. Вече фокусирала картината заигра с вежди.