Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️19 глава - Кейла▪️

Седмица премина.

Първия ден исках да си почина, да отпусна и да забравя. Дявола беше изчезнал.

Не успях да се успокоя.

Втори ден също го нямаше.

Седмия ден дойде, а аз все още чувствах, страх.

Дявола все още го нямаше. Не знам къде беше цяла седмица, но се надявах да се появи. Да не ми е ядосан и да ми разкаже. Това последното нямаше как да стане, нямаше даже да опитвам.

Раната на врата ми беше почти зараснала. Всеки ден Стив я мажеше с някакви мехлеми, които явно действат, когато няма кой да попречи на зарастването на тази рана.

В къщата бяха всички, ясно виждах, че те наглеждаха всяка стъпка, която правех. Дори наслагаха няколко камери, които не знам от къде ги бяха намерили. Причината за слагането на камерите бях аз, защото започвах да се изнервям и да тръгвам да го търся. Е разбира се, винаги ме спираше някой, което беше досадно! Бяха толкова спокойни, че чак успяха някак в последствие да ме убедят и да им повярвам.

Осмия ден съм по-добре и по-спокойна, което беше добре.

- Готова ли си да започваме? - внимателно ме попита Веселяка. Кимнах му. - Сигурна ли си? - несигурно пак пита.

- Да, Веселяк, готова съм да започваме! Няма нужда да стоя и да чакам ... Ще имам белег сигурно! - пак започнах да говоря на глас. Той хвана ръцете ми в своите и прошепна съжалително:

- Да, Кейла. Но всички тук имаме поне по един белег, това е твоят пръв и може би последен ако те научим да се защитаваш и пазиш по-добре! - продължи той. В същия момент се сетих за тялото на Дявола, смътно си спомням, но бях забелязала, че има белези по тялото. Освен татуировките по ръцете и тялото, той има и белези под тях, които едва си личаха от разстоянието, на което бяхме в къщата на баба, но все пак тогава не бях обърнала голямо внимание на това.

- Да отиваме!

Долу в същото помещение, в което първоначално влязохме, когато аз се напуших, напих и се държах като някоя лека жена пред Дявола. Боже! Трябва да спра да мисля.

- Пак с лък или искаш нещо по така? - Веселяка ме извади от засрамващите ми мисли.

- Хм, какво е това "по така"? - повторих неговите последни думи като направих въздушни кавички с пръсти и се ухилих.