Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪ 3 глава - Дявола ▪

Виждайки я да помръдва се изправих от креслото в близост до леглото и се надвесих над тялото ѝ. Реших да изчакам да отвори очи. Затова си направих място на средно голямото легло и легнах до нея, скръствайки ръце зад главата си, и затваряйки очи.

Леглото започна да помръдва и реших, че спящата красавица е вече будна. Знаех, че ще опита да направи нещо, исках да видя какво, затова я оставих да действа.

Усетих лека тежест върху гърдите си и студени ръце около гърлото си.

Засмях се на опита ѝ да направи каквото и да е.

- Ще те убия ако не ми кажеш какво правя тук! И защо съм тук, по дяволите? - изръмжа ядно тя, а гласът ѝ се разнесе в помещението.

Засмях се дори по-силно и отворих очи.

Чифт зелени се бяха втренчили в мен, бяха объркани очи. Загледах се в нея. Чудя се кога ли ще забележи... Беше ме обкрачила застанала над мен и взираща се. Беше секси, като изключим дрехите, с които беше преди да я преоблека и бледото лице, което Стив беше почистил.

Забелязала, че не е в своите дрехи. Момичешкият ѝ писък огласи стаята.

- Мръсен изрод, преоблякъл си ме! - вече осъзнала случилото се, изрева в лицето ми. Отдръпна ръцете си от врата ми. Лош ход, миличка.

Стисна ръце в юмруци.

Вече знам какво ще се опита да направи. С почти никакво усилие я махнах от себе си, събаряйки я встрани. Хванах ръцете ѝ с едната си ръка, затискайки краката ѝ с другата. Започна да протестира, но щом видя, че няма да я освободя от хватката си спря и се загледа съсредоточено в една точка нагоре към белия таван. Изглеждаше слаба, може би действието на какъвто и наркотик да бяха ѝ инжектирали, все още да не се бе изпарило напълно.

- Ще ме изнасилиш или вече си? Но не усещам друга болка... - попита изведнъж и призна част от мислите си. Не звучеше като въпрос, а по скоро сякаш това намислях да направя.

Буца заседна в гърлото ми, но успях да я преглътна и да проговоря.

- Не - ледената нотка се усети в тона ми. Такава, че дори мен самия уплаши.

- Тогава? Защо съм тук? Какво ще правиш с мен? - покорно обърна глава към мен и се загледа в студените ми очи.

- Спасих те, трябва да си ми благодарна! - изплюх в отговор.

Това не беше отговора на нейните въпроси, бях напълно наясно с това.