Събуждайки се пак на същото легло се почудих дали това, което стана не е сън. Веднага изключих това обаче. Беше истина. Обинтованият ми врат го потвърждава идеално. В стаята очевидно бях само аз, затова бързо станах и излязох от нея. Нямах намерение да се застроявам, така че дано го няма Лудия човек долу. Слизайки по стълбите се оказа, че грешах. Даже си беше извикал приятели. Откачалката имаше приятели!
- Защо по дяволите отново съм тук! Кои сте вие? Защо ме зяпате бе? Нещо ли ми има? - започнах да се дразня веднага щом се втренчиха в мен. Сякаш не са виждали нормален човек!
- И явно е доста устата... - допълни някаква лилавокоса и с една руса започнаха да се кикотят.
- Братче красива е... - промърмори едър тип с кафява коса. Мисля, че говореше за мен. Чувствам се като атракция в цирк. Само дето аз не се смятах за атракция.
- Направо да я разцепиш! - изцепи бабаитест лунатик. Предвид бодливата му черна коса мисля, че изразът ми е правилен. А и тъмносините му ириси не изглеждаха нормално. Имаше някакъв странен блясък. Като експлозия. Изгледах го смъртоносно, на което той ми намигна. Какво по дяволите им ставаше на тия? Защо още съм тук и защо все още никой не ми отговаря на въпросите?!
- Кажи го пак и си мъртъв! - заплаших го, но той така и не ми обърна внимание. Имам чувството, че им изглеждам като незначителна мравка. - Някой да ми отговори на въпросите, моля!? - предположих, че след като вкарам в изречението дума като "моля" ще получа отговори, но това така и не стана.
- Я по-добре седни при нас - един русоляв ми посочи стола до него. Гледаше ме със сиви мили очи. Примирих се и седнах до него. Изглеждаше по-добрия избор в момента.
- ДЯВОЛ, НЯМА Я, НЕ ЗНАМ КЪДЕ ОТИДЕ, АЗ ОТИДОХ ДО ТОАЛЕТНА, А ТЯ ИЗ... - започна да крещи някакъв от горния етаж, явно съм имала наблюдател на постта и търсеше мен, но като ме видя спря на място и въздъхна. - Забравете какво казах, паникьосах се! - промърмори и всички се засмяха гръмогласно. Признавам, че и на мен ми беше забавно. Измъкнах се под носа на някого без да знам, че имам охрана.
- Така това е... Всъщност как се казваш? - попита ме Дявола, който явно не ми знаеше името.
- Кейла - отговорих му без особен интерес. Имаше ли значение дали знаят името ми? Сигурно да, но не ми пукаше в момента.
YOU ARE READING
Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book
ActionЗнаете това място, нали? Онази тъмна и зловеща част на интернета. Често извратена и много сбъркана.За да оцелееш там трябва да спазваш доста стриктни правила.Трябва ти компютър, който не съдържа никаква информация за теб или семейството ти. Никаква...
