Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️21 глава - Кейла▪️

Бях уплашена от видяното. Той го преби до смърт! Дявола уби онзи човек само, защото ме беше нападнал. Малко, след като го избута, Веселяка ми помогна да стана. Той отиде и отдръпна Дявола от мъжа. Скочи на крака и се обърна рязко. За няколко секунди гледа Веселяка, след което погледна и мен. Леко се отпусна, но това не означаваше нищо.

- По-добре спри с тези измъквания, защото следващия път ще те оставя сама да се оправяш! - заплаши ме той и тръгна по пътя. Усетих ръка върху рамото си и се обърнах към Веселяка. Усмихваше ми се извинително, а аз наведох глава. Стиснах зъби, за да не се разплача и тръгнах по улицата, следвана от Веселяка. Когато стигнахме къщата изтичах директно в стаята си. Затворих вратата и седнах на леглото. Усетих сълзите да се стичат по лицето ми. Вратата се отвори и побързах да ги избърша. Нечии лилави коси се показаха и веднага разбрах кой е това. Отмъстителката влезе в стаята и затвори вратата.

- Не знам какво е станало, но ако искаш да говориш можеш да ми споделиш - предпазливо предложи тя, а аз поклатих глава. Не мога да говоря за това. Нещо ми засяда в гърлото само като си помисля за станалото. - Добре, тогава искаш ли да ти споделя нещо? - попита ме тя, а аз надигнах погледа си с очакване.

- Какво? - попитах я, подканвайки я да продължи.

- Когато ме доведоха в Мортем бях точно като теб. Уплашена, объркана и секси - започна да ми разказва лилавооката, а аз се изненадах от директността, на която е способна. - Обаче с времето свикнах с обстановката. Повярвай ми, скоро ще свикнеш! - започна да ме убеждава тя. На лицето ѝ полази лека усмивка. Отклоних погледа си от нея и скрих глава в коленете си.

- Можеш да ме наричаш Фейт. Единствено жертвите ми ме запомнят като Отмъстителката. И утре сутрин бъди готова тези ръце да държат нож различен от тези в кухнята - изкоментира момичето с лилавите лещи. Фейт? Хубаво име. Вече знам името на втори човек от Мортем. Малко след като вратата се затвори отново бе отворена. Останах в същото положение, докато не чух потропване. Вдигнах поглед и видях Дявола на прага на вратата. Веднага извърнах поглед в друга посока. Чух въздишка и секунди след това леглото помръдна. Усетих ръката му върху лицето си и миг по-късно го гледах в очите.

- Този път аз трябва да се извиня - започна той, концентриран в очите ми. - Прекалих, съжалявам за което - продължи той, а ръката му се отмъсти от лицето ми.