▪️26 глава - Дявол▪️

125 20 2
                                    

Седях си спокойно в кухнята. Обмислях какво да кажа на останалите и най-вече какво ще кажа на Кейла. Като стана дума за нея точно тя връхлетя в кухнята.

- Искам да изляза за малко. - веднага ми заяви тя. Аз присвих очи и я погледнах строго. Макейла да излезе сама? Няма начин!

- Не и сама. Ще викна Дан да те придружи! - категорично ѝ заявих и станах от мястото си. Преди вратата да се затвори я чух да мърмори нещо. Не обърнах много внимание и тръгнах да търся веселия убиец. За късмет се натъкнах на него и го спрях.

- Ще излезеш ли с Кейла? Явно не ѝ се стои на едно място. - започнах направо по темата, а той ми изглеждаше различен. Не беше усмихнат, а някак замислен.

- Трябва да ти кажа нещо... - започна той несигурно. Не ме гледаше. Явно не беше от добрите новини.

- Слушам те. - отбелязах, скръствайки ръце. Фокусирах очите си върху русия.

- За Кейла... аз... - уплете се в собственото си изречение. До преди месец ми наби разум като с чук, а сега не може да говори.- Целунах я. - заяви колебливо с наведена глава. Нервите ми се опънаха за отрицателно време. Бутнах го в стената и вдигнах високо юмрук готов да го ударя. Тогава се сетих какво предстои. Отпуснах ръката си, но не се отдръпнах. Разтърсих Даниел, за да ме погледне.

- Ако ми откаже ще си ѝ нужен, но ако приеме предложението гледай да имаш запазен билет за възможно най-далечната точка! - яростно го предупредих с настоятелен поглед. Когато кимна го пуснах и се огледах за някой друг. С кого мога да я оставя сама? Дрю си имаше неговите драми, а не знаех къде е Фейт. Дали и тя няма някаква афера с Кърт? Боже, това дори не е моя работа. Имам си по-големи проблеми. Забелязах Рита. Дали е добра идея да оставям агресивната кучка с Кейла? Тази, която не знае как да си мълчи? Не знам колко добра идея беше, но ѝ казах да зачака пред вратата. На път към кухнята зърнах Артър и набързо му казах да проследи двете жени и продължих към кухнята, за да съобщя на Кейла.

- Ще излезеш с Кралицата. - заявих на влизане. Огледах помещението, за да видя къде е застанала. Беше се облегнато на кухненския плот. Толкова бе лесно просто да застана пред нея.

Две крачки. Не, какви ги мисля?

- Какво? - сопна се тя, очевидно забелязала втренченото ми гледане. За момент реших, че ми е прочела мислите.

Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG BookWhere stories live. Discover now