Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️14 глава - Дявол▪️

Обикалях из стаята си. Щях да изпочупя всичко, ако после не трябваше някой да събира парчетата и да ги замени с нови. Това трябваше да съм аз, защото нямаше как да имам прислуга, тъй като работата, която върша тук трябва да е в сянка. Тоест не трябва да съм забележим, а невидим. Нещо, което мога. Просто имах някакви поръчки, с които старата ми банда скоро ще приключат и трябва да заминавам.

- Какво ще правя с Макейла!?

Спрях на едно място и наклоних глава назад.

- Какво ще правя с Макейла? - повторих шепнешком по скоро на себе си, надявайки се никой да не прекъсва разсъжденията ми.

- Ще я заведеш при майка ѝ! - гласът на Дан ме прекъсна като че нарочно. Не му ли стигна боя преди?

-Ти излез! - рязко рекох.

- Не! Няма да стане... Какво ще стане с Кейла явно решаваш ти, така че е добре да я заведеш да види майка си, преди срока да изтече и да трябва да заминеш отново!- посъветва ме той с някакво нечовешко спокойствие.

- Не, няма да излиза! - стиснах зъби и ръце в юмруци. Защо се меси в моята работа!? Тя е моят трофей, не неговият!

- Стига, остави я да види майка си. Признай, че ще откачиш просто да шета наоколо - започна да се опитва да ме убеждава Дан. Усетих присъствие в близост до вратата, но няма как да е Макейла. Тя трябва да е в стаята си сега! Параноята пак ме хваща.

- Няма начин!- категорично и рязко му казах. Започвах да се ядосвам, а това не е на хубаво. Никога не е!

- Виж какво, ти много добре знаеш какво ѝ е. По- добре я остави да иде, защото в ръцете на Мортем, и специално в твоите, не се знае кога отново ще я види, ако може да я види отново - ядосаният тон на Дан беше нещо, което не всеки ден може да се чуе. А да не говорим, да бъде насочен към мен. Той никога не беше го използвал срещу мен. Това беше странно. Защо толкова иска Кейла да види майка си? - Искаш ли да знаеш тайната ми, която никой не знае, защото никога не бях готов да ви разкажа... от къде всъщност идва прякора ми? - до скоро мислех, че знам всичко за него, но явно съм грешал. Може би има и неща, които не знам, но миналото си е минало, което предпочитам да не бутам, затова и си замълчах. - Убих собствените си родители на единадесет с кухненските прибори и то само, защото мислех, че си играем. Баба ми чула писъци и смях, нарече ме психопат. Осъзнах какво се бе случило чак когато полицията дойде - никога не беше говорил защо избра този прякор. Честно казано и не очаквах да каже всичко толкова бързо. Учудих се. Може би е прав. Може би трябва да оставя Кейла да се види с майка си. - Но не само аз имам тайни, ти си по потаен. Криеш много повече от всички нас събрани заедно... нищо, че групичката ни знаем някои неща, които обикновените хора не знаят - изръмжах на изказването му, наистина не знаеха всичко, но и не беше нужно да знаят цялата история на миналото ми. Той въздъхна отегчено и на излизане забелязах как насочи погледа си на мястото, където преди мислех, че някой подслушва.