"Последвай го."- шепнеше вътрешното ми гласче. Видях как Дан, Рита и Фейт слязоха долу към една от залите. След тях бяха и другите, а накрая бе Дявола. Ходеха по групи, за да не разбера, че ще се събират. Мен не ме бяха поканили, а това значи само едно нещо: Ще говорят нещо тайно и не ме искаха. Както Дрю ми беше казал вчера. Дявола беше спокоен и изглеждаше както обикновенно. Все едно ще излиза или ще тренира, но бяха немарливи и разбрах, че нещо има. Дори и късно, го разбрах. Трябваше да разбера какво крият, защото имах чувството, че има нещо, което не трябва да разбирам. Точно както Дрю спомена. Изчаках няколко минути и тихо тръгнах към една от залите, в която смятах, че ще се събират.
Съвсем леко и внимателно открехнах вратата, тъй като стаята бе звукоизолирана и нямаше как по друг начин да чуя какво си говорят. Веднъж подслушах и разбрах за миналото на Дан, няма да ми е за първи път. Надявах се никой да не е разбрал, защото това щеше да прецака плановете ми. Но явно не бяха, защото чувах гласовете им леко приглушени, но ясни.
- Ще ѝ кажеш ли? - чух да пита Дрю с неговия нервен глас, в който се четеше несигурност. За какво ли става дума? Надявах се да разбера.
- Не. Да. Трябва, но ще я загубя. - студено и несигурно върна Дявола.
- Но тя трябва да знае, ще те намрази... - изписка.
- Не трябва, аз я спасих... - заобяснява той.
- Убил си го без да знаеш кой е... - разпознах гласът на Фейт, която изкрещя това, но последните думи ги каза тихо, прекалено тихо и не я чух. Наострих още повече слуха си.
- Това няма значение. Той я е тормозил. - защити го Айнщайн.
- Защо ни повика? - намеси се Рита. - Само, за да ни кажеш за тази ли... - изсумтя недоволна. Бях готова да вляза и да ѝ извия врата, но се сдържах и просто затворих очи и свих юмруци. Нямаше да развалям прикритието си заради нея.
- Млъкни! - скастри я Дан.
- След месец трябва да замина, сам или с нея. - съобщи им Дявола. А аз, аз бях изненадана и леко ядосана. Как така ще заминава с мен или без? Дори не ми е казвал за нещо такова. Отворих уста и я затворих като риба на сухо, защото не обичах изненадите. Това определено беше такава.
- И? - незаинтересовано попита Рита, която желаех да сритам с цялото си същество.
- Какво искаш от нас? - добави Ханибал, поне на него ми звучеше.
YOU ARE READING
Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book
ActionЗнаете това място, нали? Онази тъмна и зловеща част на интернета. Често извратена и много сбъркана.За да оцелееш там трябва да спазваш доста стриктни правила.Трябва ти компютър, който не съдържа никаква информация за теб или семейството ти. Никаква...
