Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️22 глава - Кейла▪️

Сутринта се изкъпах и огледах стаята два пъти преди да започна да се обличам. Изсуших косата си и я вързах на опашка. Слязох по стълбите и видях Фейт.

Фейт?

Как бях свикнала да си я представям като "Отмъстителката".

Тя ми се усмихна, каза ми добро утро и ме повлече на някъде.

Беше нова за мен зала, с какви ли не остриета. Фейт разпъна пред мен целия си джобен арсенал от ножове. Разширих очи виждайки всичките тези остриета. Дори не предполагах, че има толкова много видове! Лилавокосата взе някакъв малък нож и го сложи в ръката ми.

- Искам да го метнеш по мишената - обясни ми тя и посочи голямата дървена плоска мишена в другия край на помещението с формата на човешко тяло. Застанах в позиция и метнах ножа. И... уцелих земята пред себе си. Изненадвам се, че не уцелих крака си. Погледнах Фейт, а тя мълчеше. Посочи ми мишената с глава, подтиквайки ме да продължа. Издърпах ножа от земята и го метнах отново. Този път бях по-близо до мишената.

- Замахвай по-смело и с повече сила, без страх - посъветва ме момичето.

Опитах се да изпълня съвета ѝ. Вече улучвах мишената, което бе добре.

- Стига толкова, сега ще се учиш на бой с мечове - изведнъж каза лилаволюбителката. Изправи се и ми подаде един меч. Аз разширих очи и я погледнах изумено. - Ти ще замахваш, а аз ще се пазя, защото иначе ще пострадаш много зле! - обясни просто Фейт, а аз кимнах несигурно.

Преглътнах и хванах меча с две ръце, осъзнавайки колко е неудобно прехвърлих острието в дясната си ръка. Замахнах към момичето, а то с лекота блокира атаката ми. Продължих да опитвам, докато Фейт не прекъсна и тази тренировка.

Дори не я бях одраскала!

Тя отиде да вземе вода, а аз разгледах останалите ножове. Вдигнах нещо с елипсовидна форма. Явно беше джобен нож.

Видях копче от страни.

Хванах го с една ръка и натиснах копчето. Очаквах то да се завърти на другата страна, като обикновен джобен нож. Обаче забравих, че тук работят с приспособления за полеви условия. Острието се отвори внезапно и се заби в ръката ми. Изпищях и го хвърлих на земята.

- Боже мили, добре ли си?! - Фейт веднага се приближи до мен и хвана ръката ми.

- Не мислех, че ще се отвори така - засмях се аз през болката и стиснах зъби.