Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️20 глава - Дявол▪️

Малката прекали. Изморен и ядосан, това бяха чувствата ми тая седмица, а тя продължи да пита и да ме дразни. Сама си изпроси всичко! Може би аз я нараних прекалено. Сигурен бях, че пак е излязла, чух вратата да се тръшка. Затова не изгубих време и тръгнах навън, последван от Дан.

Не знам как, но за пет минути тя успя да изчезне някъде. Просто чудесно! Обикалях следван от Дан, когато видях някаква сцена надолу по улицата. Някакъв дърпаше момиче, което много приличаше на Кейла. Няма да сбъркам този задник никъде! Хвърли я на земята и застана над нея. Моментът, в който видях спринцовката, бях напълно обезумял. Изтичах натам колкото можех по-бързо. Повалих мъжа и започнах да го налагам, оставяйки Дан да помогне на малката. Не знам колко точно време го налагах, но не приличаше на човек. Усетих се чак, когато някой ме издърпа. Изправих се яростно и се обърнах към Дан с ядосано изражение. Той ме гледаше строго. Отклоних поглед и видях Макейла зад него. В очите ѝ се четеше страх. Защо винаги изглежда толкова невинна? Минах покрай Дани и застанах срещу нея.

- По-добре спри с тези измъквания, защото следващия път ще те оставя сама да се оправяш! - заплаших я ядно аз и тръгнах обратно към къщата. Мисълта да я оставя с Даниел, знаейки какви намерения има ме побъркваше, но ако останеше с мен не знам какво щеше да последва!

Когато стигнах къщата се качих в стаята си и обикалях напред назад. Не си намирах място, но нямах какво да направя. Тя си е виновна! Крайно време е да започне да слуша какво ѝ се говори.

- Дявол, осъзнай се! - чух гласа на Дан, който влизаше в стаята ми.

- Недей точно ти да ми обясняваш! - отговорих му рязко, обръщайки се към него. Изглеждаше сериозен. В рамките на две седмици видях тази физиономия два пъти.

- Точно аз ще ти обясня, защото ти прекаляваш. Май забрави, че тя не е хладнокръвен убиец. Днес за първи път докосна пистолет, за бога! - Дан видимо бе напрегнат. Тонът му беше същия като предния път. Сериозен и строг. Нещо, което никога не бях виждал от него.

- Рита ѝ Фейт не бяха като нея - запротестирах аз в опит да се защитя от ядосания Дани.

- О, моля те! Рита се появи от нищото и хич не я биваше в тази работа, а Фейт намерих аз. Беше същата като Кейла! Уплашена и объркана, а твоите изблици не помагат въобще - научавах доста неща, за които мислех, че знам достатъчно. Явно в Мортем си имаме твърде малко доверие. - По-добре се овладей, защото Кейла беше на път да се разплаче. Сдържаше се през целия път и изтича в стаята си като се върнахме - обясни ми ядно Дан и ме остави с това завършващо изречение. Може би наистина прекалявах. Не знам защо точно тя ме изкарва извън равновесие. Може би ми напомня твърде много на мен самия?