Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪ 11 глава - Кейла ▪

Събуждането ми беше едно от най-лошите, които съм имала. Не стига, че имах ужасно главоболие, а и вратът също ме болеше. Самото ми събуждане беше побутване и над мен се беше надвесил чернокосия и сиво-синеок Дявол. Стреснах се и се свих. Веднага се завих щом го видях. Не знаех защо реагирам така, но предполагам, че е заради вчерашната случка.

- Спокойно, не съм видял нищо - засмя се и се отдръпна от леглото, на което до преди малко спях.- Оправяй се, ще пратя един човек да погледне раната ти и после идваш за тренировка, за да видя нивото ти - обясни и излязе, като след това затвори вратата.

След малко човека, който преди крещеше, че съм избягала влезе. Беше с чаша, комплект за бърза помощ и някаква чанта. Стана ми малко смешно, но сметнах за добре да не го правя.

На нито един от неговите приятели не знаех истинското име и това бе толкова странно. Но явно не ми се доверяват толкова, че да ми кажат истинските. Чудя се как се представят пред другите хора, почти сигурна съм, че имат и някакви фалшиви.

- Ти как се казваш? - попитах го. - Моля, само да не ми казваш прякора си! Това е толкова странно... - промърморих.

- Стив - усмихна се. Това беше напредък, поне един ми каза може би истинското си име. Той ми подаде чаша вода, която приех с неохота, а в ръката си имаше и хапче. Погледнах го сякаш иска да ме отрови. Дали не искат точно това? - Спокойно, това е хапче за болката. Ще те облекчи! - обясни, защото явно бе забелязал моите гримаси.

- Добре - кимнах покорно, взех и хапчето, което после изпих заедно със съдържанието на чашата.

- Трябва да сменя превръзката ти. - седна до мен остави комплекта и чантата на леглото. Посегна и развърза бинта, увит около врата ми. Почисти го с памук, напоен със спирт. Стисках зъби и очи през цялото време докато почистваше щателно засъхналата кръв. Намаза врата ми с крем и сложи нов бин. - Готова си. Сега трябва да облечеш дрехите, които се намират в тази чанта - посочи торбата върху леглото и излезе от стаята преди да го обсипя с въпроси от сорта на: "От къде ги взе?", "От къде знаеш размерите ми?" и така нататък.

Все пак реших да ги видя, затова обърнах "чантата" наопаки и те изпаднаха от нея. Сив изчистен потник и същия цвят къси панталони, всичко беше в спортен тип. Съблякох сегашните си дрехи, които представляваха бяла риза, която стигаше до средата на бедрата ми. Облякох потника и панталонките. Загледах се дали няма да намеря случайно и ластик, с който после ще си завържа косата преди тренировката. Намерих и го сложих на ръката си като гривна, за да не го загубя.