Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️18 глава - Кейла▪️

Докато черната кола спираше в подземен гараж се огледах. Това мисля, че е ново. Видях асансьора, който предположих, че ще ме изкара нагоре. Докато той се мотае в колата аз побягнах, но преди това не забравих да му се изплезя и натиснах бутона за нагоре. Вратите се затвориха бързо, но преди това видях погледа му, който беше развеселен.

Радвах се, че най-сетне се отървах от неговото "внимание". През целия път до тук бях на нокти. Не стига, че ме опипваше, а и почти постоянно, когато не гледаше пътя гледаше тялото ми. Беше ужасно горещо в колата дали от него, времето, климатика, който май не беше пуснат?

Не знам, обаче едвам издържах. Сериозно, нямаше по-радостен човек от мен! Нямах търпение да се отдалеча от него, както сега. Вече се разхождах из къщата и търсех някой, който да ме спаси от тъй нареченото "наказание". Не искам и да си представям какво ще ми направи.

Прекалено е за мен.

Намерих Айнщайн ядящ сандвич и гледащ нещо на лаптопа. Веднага щом ме видя затвори екрана и въздъхна.

- Какво? - замърмори щом се приближих до него. Кога ли ще спре да си крие лаптопа от мен?

- Искам да ме научиш на нещо с компютър! - гордо казвам измисленото си оправдание да стоя далеч от чернокосия красавец. Чакай, това аз го казвам, нали? Добре, че не е на глас...

- Искаш да се научиш да хакваш? - възкликва учудено. Какво толкова странно има?

- Това няма да ми отвори раната, тъй че защо не? А и ми е скучно, няма какво да правя, докато зарасне това нещо... - недоволно му показах лепенките по врата си, всъщност имам предвид раната, но той ме разбра.

- Макейла, знаеш, че няма да се измъкнеш от мен. Ще те намеря и ще си изпатиш малката! - извика Дявола. Трепнах леко и погледнах изплашено Айнщайн.

- Ясно... - пак промърмори явно досетил се защо съм дошла при него. - Един съвет: когато бягаш и се криеш от него той става като хищник, гонещ живата си плячка. Просто като те хване ще съжалиш, че си бягала, вместо да се изправиш лице в лице с него и да приемеш това, под което ще те подложи. - след като даде своя "супер" добър съвет вместо да ми помогне кимна. В последствие разбрах, че не на мен.

- Мръсен червей, нарочно ме забави, нали? - остро го стрелнах. Той повдигна рамене и се ухили.