▪ 4 глава - Дявола ▪

205 31 1
                                    

Не можах да заспя повторно.

Както винаги!

Отново сънувах нещо, което не мога да забравя. Колкото и да опитвам не мога! Тази случка се запечата в съзнанието ми и не се трие, все същата си е и ме преследва. Точно заради нея съм това, което съм сега...

***

Десет годишното ми аз седеше на дивана в стария ми дом и гледаше телевизия. Чу шум от кухнята и реши да провери какво става.

Видя баща си, който се клатушкаше и майка си, която отстъпваше внимателно назад.

Гледаше в земята.

Той гледаше нея.

Като хищник плячката си, готов да я разкъса.

Аз бях там и не можех да направя нищо, само да гледам, как той я повдига и поставя на плота.

Вдигна роклята ѝ.

Майка ми започна да плаче и като ме видя спря. Гледаше ме и ме молеше с очи да се махна. Не искаше да виждам това, но аз бях неспособен да го направя.

- Отиди в стаята си, миличък! - успя да пророни, преди пияният ми баща да вкара омърсеното си мъжество. Майка ми изпищя. Беше ужасно! Исках да и помогна, но не можех, не знаех как. Сякаш бях там, но само една част от мен.

Уплашената ми детска част.

Другата беше надалеч.

Като статуя седях и наблюдавах случващото се.

***

Изправих се рязко в седнало положение и започнах жадно да си поемам въздух, целия бях потен. Все едно съм бягал на пътеката цял ден.

Ето така приключваше всеки мой сън.

Кошмара, който преживявах отново и отново. Не можах да помогна на майка ми и това ме дълбае още от тогава. Този спомен не можех да забравя. Беше като стар, ужасен белег. Аз самия мразех това, че не мога да го залича. С години гледах това как майка ми бе изнасилвана от собствения ми баща.

Докато един ден не ми дойде в повече.

Точно на рождения ми ден. Убих насилника на майка си. Убих човека, който трябваше да ми е баща! Тя бе изплашена, но не и аз. Така щеше да ѝ е по-добре. Аз самия се чувствах по-добре. Но не знаех как да прикрия убийството му. Това беше проблем. Можеха да ме изпратят в затвор за малолетни. Майка ми, ми беше казала хиляди пъти, че всичко ще се оправи. Но в същото време тя беше наясно, че няма. Майка ми звънна на няколко телефона. Моли разни хора, които дойдоха вкъщи същата вечер и взеха тялото с тях.

Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG BookWhere stories live. Discover now