Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪ 2 глава - Дявола ▪

Черния мустанг изрева за последен път, след като паркирах в подземния гараж. Завъртях ключа и двигателя замря.

Взех момичето, което бях захвърлил на задната седалка, в ръце и тръгнах към асансьора. Беше ми малко трудно да натисна единия от трите бутони с момичето на ръце, но се справих. Единствената полза от асансьора бе по-лесно придвижване от подземния гараж до основния етаж на къщата.

Обзавеждането в моят дом не бе кой знае какво. Тъмни стени и много кожа.

Влязох в една от стаите и поставих тежестта в ръцете си на легло. Приближил се до ключа за лампата и го щракнах. Когато се обърнах бях погълнат от вида ѝ.

- Не е никак зле даже... - измърморих на себе си, приближавайки се до леглото.

Изненадан съм, че тя не кървеше, е, не точно. Имаше няколко безобидни драскотини и нито една синина. Не бях познал, че лицето ѝ е в синини. Грима ѝ се беше размазал ужасно, правейки илюзията, че лицето ѝ изглежда така. Косата ѝ беше кестенява и права, но в пълен безпорядък, все едно се е била с някой. Което всъщност не е лъжа! Защо тогава се държеше така все едно е ранена и защо припадна... чакай... Защо не се сетих по рано?!

- Тъпачка! - промърморих веднага щом забелязах надутия джоб на долнището ѝ.

Извадих наполовина пълно стъклено шишенце с прозрачна течност от там. Сигурно е някаква отрова и сега е на прага на смъртта. Защо не го забелязах по-рано?

По дяволите!

Това е невъзможно... Бях се разсеял прекалено много. Нямаше да я взимам, но имах два варианта. Да я изхвърля или да проверя състоянието ѝ. Интуицията ми казваше да избера втория вариант, а мозъка първия. Предпочетох да послушам, както винаги, интуицията си.

- Глупаво момиче! - изцъках с уста и извадих телефона, който държах в джоба на панталона си.

Набрах Стив, той бе мой човек. Един от малкото, които знаеха нещо за мен. Знаех, че ще се погрижи за това. Вдигна от третия сигнал.

- Аз съм! - изстрелях думите си веднага, без да добавям име, защото не бях сигурен дали номера е същия.

- Дявол? Какво е станало? - попита ме спокойно човека от другата страна на телефона. Изненадвам се, че пази номера ми. Не бях му звънял от много години.