Fire and Ice {#1 Dark Web} / BG Book

▪️25 глава - Кейла▪️

Малко след като Дявола излезе оставих Дрю сам в залата. Точно в момента не ми се спореше бях изморена, а Дрю? Той задава твърде много въпроси.

- ... ще се събираме, но Кейла не бива да разбира. - чух глас, който ми звучеше като онзи умния. Не знам кое точно му беше истинското име.

- Добре, ще кажа на останалите. - мисля, че това беше Дан.

За какво ще се събират и защо аз не трябва да знам? Ще питам Дан, той ще знае. Като по поръчка той тръгна точно към залата. Видя ме в коридора и разшири очи изненадано.

- За какво ще се събирате? - питах го направо и скръстих ръце. Той преглътна, сякаш от притеснение.

- Няма нищо такова, Кейла. - опита се да ме убеди в обратното. Колкото и убедителен да изглеждаше изражението му от преди малко ми говореше обратното.

- Знам, че има нещо. - настоях аз и се приближих до него. Вдигнах глава, за да мога да го гледам в очите. Той изведнъж стана сериозен.

- За твое добро не рови по този въпрос. - посъветва ме той, а аз му хвърлих злобен поглед.

- О, значи вече има такова нещо? - повиших тон и се отдръпнах от него.

- Кейла... - започна той с леко колебание в тона си. Хвана ръката ми, за да ме задържи при себе си.

- Даниел, пусни... - изнервих се аз и опитах да издърпам ръката си. Той ме дръпна и ме притисна към тялото си. Наведе глава към мен и целуна устните ми. За момент се изненадах, зачудих се какво толкова ще стане ако му отвърна и после се ядосах отново. Откъснах се от хватката му и залепих шамар за бузата му.

- Стой настрана от мен! - предупредих строго Дан и го подминах в коридора.

Продължих да ходя, меко казано бясна. Изведнъж се спънах в бог знае какво. Щях да падна на земята, ако не ме бяха хванали. Имам чувството, че всички свикнаха да ме защитават от пода или всичко в тренировъчните зали. Стабилизирах се и погледнах към човека, който ме бе хванал.

Лудият не атентатор - Къртача или Кърт, съкратената версия.

- Ще ни оставиш ли за малко? - обърна се той към човека, с когото говореше.

- Внимавай какви ги вършиш, защото аз няма да те събирам от улицата. - тихият и безгрижен Призрак отиде в обратната посока, оставяйки ме сама с Кърт. Ако и този ме целуне ще му взривя достойнството!