Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°4°

Събудих се с ужасно главоболие. Тръгнах към стаята на Джин и Намджун. Знаех, че на Джин шкафа е пълен с хапчета. Почуках на вратата и се чу едно тихо влез.Джин четеше книга, а Намджун спеше.

Джин-Добро утро Лея. Какво има?
Аз-Главата ме боли много.
Джин-Ами като се напиваш така.

Той стана и започна да рови из шкафа си.

Джин-Ето заповядай. Отивай да се оправяш, а аз ще ти направя супа от водорасли.
Аз-Благодаря.

Излезнах от стаята им и видях леля.

Аз-Добро утро лельо...
Леля-Добро да бъде Лея.
Аз-Случайно да знаеш дали Чан се е прибирал?
Леля-Сутринта ми писа, че са останали да спят в къщата на Каi, защото била близо до тази където сте били.
Аз-Благодаря лельо...

Върнах се в стаята ми и започнах да се оправям за училище. Извърших сутрешните си процедури. Днес беше доста топло така, че се облякох по лятно , но все пак си взех жилетка

Слезнах в кухнята за да закуся. Джин ми беше направил супата. Аз я изядох бързо и започнах да търся Джимин, защото не ми се вървеше сама. За жалост той още спеше, но тате беше буден, което беше доста странно.

Аз-Тате може ли да ме закараш?
Тате-Разбира се!

Той взе ключовете си и тръгнахме към училище. Вече се чувствах по добре, главата не ме болеше толкова.

Тате-Как мина снощи?
Аз-Минавало е и по добре.
Тате-Да не е станало нещо?
Аз-Не, не се тревожи.
Тате-Знаеш, че ако нещо те тревожи можеш да ми кажеш.
Аз-Знам го и благодаря.
Тате-Е приятно училище.

Докато се усетя вече бяхме пред училище. Слезнах от колата и тръгнах отново към стаята по история.

Очаквах,че ще съм сама в стаята, но Soobin беше тук. Нямаше да се опитвам да го заговоря. Седнах до него, защо точно тук трябваше да го слагат? Изкарах слушалките си и си пуснах музика.