Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

•30•

ГТ. Лея

Досадна аларма, досадно ново училище, досадни родители. Мразя живота си. Чан също се събуди и започна да облича униформата си, но аз нямяше да го направя. След като ми причиняват това да не очакват, че ще изпълнявам това което ми казват като кученце.

Облякох си нещо не подходящо.

Определено нямаше да направя добро впечатление, но това беше и  целта.

Чан-Лея, добре ли си?
Аз-Еми не.

Гримирах се, след което оправих леко косата си и бях готова да тръгвам. Бързо си взех чантата и излезнах от къщата. Все пак не исках родителите ми да ме видят. Чан също слезе и тръгнахме към новото училище, което беше точно до къщата. Та влезнахме вътре и всички погледи бяха вперени в мен или по скоро тоалета ми. Отидохме при новия ни клас и разбира се всички момичета до едно наобиколиха Чан. Той ми даде знак да му помогна.

Аз-Разкарайте се от тук момчето си има гадже. Айде да ви няма. Как го налазихте само абе на обноски учили ли са ви?
Чан-Благодаря ти Лея.
Аз-Няма за какво.

Усещах досадните погледи на някои от момчетата. Един от тях даже започна да идва към нас.

Момче-Ей сладурано...

Преди да довърши изречението си, вече му бях ударила един шамар.

Момче-Така ли ще играем. Добре обичам такива които се правят на недостъпни ама кат ги вкараш в леглото друго говорят.

Чан беше готов да го пребие, но аз го спрях.

Аз-Е то разбира се, че ще кажеш така . То кат никоя не ти връзва вече на много интересен се правиш. А и не се тревожи няма да ти кажа друго защото в леглото си можеш да ме вкараш само в сънищата си.

Той сви юмруците си и седна на мястото си.

Чан-Уха, никога не съм те виждал така.
Аз-Няма да е за дълго, скоро ще откача.