Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°34°

Развързахме ги от столовете. И бързо се махнахме от тази къща.

Тате-Лея, Чан искаме да ви се извиним за всичко. Не бяхме прави.Най вече сгрешихме, защото скрихме такава тайна от вас.
Аз-Разбирам ви, искали сте да ни предпазите.
Тате-Но е нямало нужда, вие се справяте по добре и от нас. Доказахте, че може да се справяте сами.
Хосок-Знаете ли кое е най смешното в цялата тази ситуация?
Намджун-Кое?
Хосок-Че ние, бивши мафиоти с опит бяхме освободени от децата си, които знаят за това от околу два месеца.
Чан-Чe вие не бяхте само освободени ами направо спасени. Ако Лея не го беше застреля сега всички щяхте да сте на негово място.
Намджyн-Не искам и да си го помислям.
Джин-Е мисля, че заслужено всички отиваме на пицария.
Тае-Вземете и приятелите си.
Хосок-Мисля, че всички се опитват да кажат "Благодарим".
Аз-Няма за какво.

Аз, Чан и Soobin тръгнахме към двора на училището, където се бяхме разбрали да се чакаме с останалите.Тъй като Каi и Мina не си вдигнаха телефоните казахме на другите да пробват да се свържат с тях.

~

Когато наближихме довора видяхме две познати фигури да се целуват на пейката.

Аз-Май разбрах, защо не са си вдигали телефона.

Доближихме се до тях, но те все още бяха заети.....

Аз-Ъм... Мina!

Тя се обърна към мен, а лицето и беше по червено и от домат.

Аз-Да имаш да ми казваш нещо?
Mina-Ами ние ходим... Чакай, чакай  , не би ли трябвало аз да ти задавам въпроси?Къде по дяволите беше този месец и, защо нито ми звъня нито писа?
Аз-Дълга история. Нека изчакаме да дойдат и другите и ще ви разкажем всичко.
Yiren-Другите вече сме тук.
Yugyeom-И искаме обяснение.

Аз и Чан започнахме да им разказваме, а те ни гледаха много очудено.

Hwasa-Не знам в какво училище сте били Амам добре, че Soobin се е появил.
Тони-Радвам се, че сте добре.
Ун-Макар и да не ви познаваме  толкова дълго от колкото се познавате с останалите пак се радваме, че всички отново сме заедно.
Lisa-Някой друг да споделя нещо ?
Baekhyun-С Yeji ходим.
Всички-КАКВО?
Каi-И ние с Мina.
Всички-КАКВО?
Yugyeom-Някой друг да има да казва нещо?
Аз-Ще ядете безплатна пица.
Всички-КАКВО?
Yugyeom-Мечтите се сбъдват.
Чан-Е ако искате пица по добре да тръгваме.

Всички тръгнахме към пицарията. Когато стигнахме вече родителите ни бяха там. Масата беше голяма така че имаше място за всички.